Човек, прекарал повече от 10 години „заключен“ в собственото си тяло, най-накрая успя да разкаже своята забележителна история.
Мартин Писториус от Южна Африка сега е в края на 40-те, но когато е бил само на 12 години, той се разболява от заболяване, което лекарите първоначално приемат за грип.
Мартин получава обичайното лечение, но състоянието му се влошава и той попада в болница.
Оказва се, че Мартин е имал както криптококов менингит, така и туберкулоза на мозъка и е бил лекуван и за двете.
Но въпреки лечението, тялото му отслабна и той загуби способността да говори и да контролира движенията си.
На родителите на Мартин, Джоан и Родни, не беше дадена убедителна причина защо тялото му се изключи, но те не бяха готови да се откажат от сина си.
Мартин беше преместен в център за грижи и можеше да „чува, вижда и разбира всичко“ около себе си, но не можеше да общува.
„За мен това чувство на пълно безсилие е може би най-лошото чувство, което някога съм изпитвал, и се надявам никога повече да не ми се налага да изпитвам“, каза той пред LADbible.
„Сякаш не съществуваш, всяко нещо в живота ти се решава от някой друг.
Хората около Мартин нямаха представа, че той е наясно какво се случва – включително факта, че телевизионното шоу на Барни се пускаше на повторение.
„Дори не мога да ви опиша колко мразех Барни“, заяви той в интервю за NPR.
Майката на Мартин Джоан призна, че се е борила да се примири със състоянието на сина си, а в книгата си Момче-призрак той си спомня как седял в инвалидната си количка един ден, когато майка му му казала: „Надявам се да умреш“.
Коментарът го засегна и го накара да се почувства „много тъжен и разстроен“, въпреки че Мартин каза, че „разбiра откъде идва това“.
Мартин остана във вегетативно състояние повече от десетилетие, но през 2001 г. всичко се промени.
Помощник в дневния център насърчи родителите му да го заведат в Центъра за допълваща и алтернативна комуникация към Университета на Претория.
Там изследовател вдигна лист хартия със символи върху него и Мартин беше помолен да намери топка с очите си. След като намери формата, той беше помолен да намери кучето.
След това родителите на Мартин инвестират в компютър, който е предварително инсталиран с комуникационен софтуер, подобен на технологията, използвана от Стивън Хокинг, който му позволява да избира букви, думи или символи на устройството с помощта на лента, прикрепена към главата му – което ще действа като мишка.
Двадесет години по-късно Мартин работи като компютърен учен и уеб разработчик и е баща на син Себастиан Алберт Писториус.
