Чудесата на Кръстова гора




​Преди да пристъпят към изографисването на храмове, старите майстори се изповядвали, молели и постели, за да пречистят душите си от светската суета. Само така били в състояние да се докоснат до проявленията на Божественото. Вероятно по същия начин трябва да постъпи всеки, който е решил да пише за Кръстова гора.

Мястото е свещено, обвито в тайните на вярата и трудно се побира в периметъра на човешките думи. Според много посетители Кръстова гора не е съвсем от този свят, а чудесата там са ежедневие.

– Почувствах необясним прилив на енергия – споделят много посетители и още:

– Благодаря на Бога, че на 09.05.98г. помогна на дъщеря ми А.С.В. да падне тумора ú без операция, а на внучката ми Р.Сл.В. по време на литургията да проговори нормално!

Е.С. от Смолян, на 45 години страда от тежък мозъчен инсулт и не може да ходи. След молитва на Кръстова гора заявява: „Аз станах и тръгнах отново. Бог ме изцели!“.

Известният отец Васил Аринински, който служел на Кръстова гора в продължение на дълги години, издава през 2000г. книга със заглавие „Чудесата, станали на Кръстова гора“, в която публикува удивителни разкази на хора, подписани с имена и адреси като свидетелство за достоверността им. Разказва за малко парализирано момче, което свещеникът положил до Кръста и го напръскал със светена вода.

– Стани и целуни Кръста – казал отецът, а то се изправило сякаш винаги е било здраво.

Прогледнали слепи, проговорили неми хора и жени се сдобивали с дълго чакани рожби след посещение на Кръстова гора. Там, високо, където светлината струи по-чиста отвсякъде, където земята трепти в молитвите на десетки измъчени човешки същества и където преданието твърди, че всяко камъче носи белег на Светия Кръст, човек се чувства малък като прашинка и голям като вселена.

Пътят за Кръстова гора се отклонява от основното шосе Асеновград-Смолян до Юговското ханче. Лъкатуши и се катери между стволовете на разкошни букови гори, поляни с горски цветя и бистри потоци. Ако решите да посетите мястото през юни, а не през есента, когато на Кръстовден – 14 септември християните вярват, че сам Бог слиза по тези места и лековитата енергия е в своя апогей, то ще усетите нещо по-различно. Кръстова гора има своите редки моменти на тишина и спокойствие.

Тогава, може би, ще успеете да се насладите на величественото излъчване на това място. Поверието разказва как в тази местност е скрито парченце от Божия Кръст. Някога тук имало стар манастир, който бил разрушен от турците, но монасите успели да скрият парчето от Кръста. Как е попаднало по тези земи разказва друго предание, според което през трийсетте години на миналия век в село Борово пристигнал странният Йордан Дрянков, наречен тук Йорданчо.

Бил много набожен и имал пророчески сънища. След нощ, прекарана на мястото, получил видение, че парчето от Кръста Господен някога се намирало в султанската съкровищница в Истанбул. Руският цар изпратил пратеници с богати дарове и молба да го пренесат в Русия. Султанът се съгласил, но после, придуман от майка си, изпратил потеря след пратениците, за да си върне свещената реликва. Руските пратеници така и не успели да го занесат на своя цар и то останало скрито в Средните Родопи, а хората с времето забелязали, че е лековито. Други източници говорят за две парчета от светия кръст.

Преданията тънат в мъглата на времето, но храмовете, построени тук са факт. „Успение на Света Богородица“ е в подножието на връх Кръстов. От нея  тръгва алеята с 12 параклиса – по един за всеки Апостол до Кръста на върха, дарен от цар Борис III и подполковник Величков на 1 май 1936г. В присъствието на цяло село Борово Кръстът бил бетониран на източното възвишение и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев.

В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче. Хората последвали гълъба в търсене на старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода.

Няколко са изворите с лековита вода в околността, а ето още един разказ от книгата, изпълнен с вяра, благодарност и облекчение:

„За първи път, когато дойдохме на Кръстова гора, дъщеря ми почти не виждаше нищо, имаше възпаление на очите и много я боляха. С първото измиване с живата вода от Кръстова гора, детето се успокои, спря да плаче и каза, че очичките не го болят вече. След около два часа измихме очите отново и стана чудо- без да питаме детето нищо, то каза, че очичките са му минали и му няма нищо…“

Източник: Родопчани