Пътуването ни към пълното осъзнаване на нашата цел и стойност в живота, или постигането на самоовладяване, започва в секундата, в която сме родени. То изисква отдаденост към изграждането на търпение, дисциплина и самоосъзнаване.
В моето пътуването към това да се превърна в Шаолин мастър прекарах близо 30 години в изучаване и практикуване на взаимодействието между разума и тялото. Това е съществена част от културата и философията на бойните изкуства на Шаолин, който датират отпреди 1 500 години, пише в CNBC Ши Хенг И.
Той е част от 35-ото поколение монаси от Шаолин. Ши Хенг И е главен кунг-фу майстор на манастира Шаолин, където преподава кунг-фу и методи за развиване на единственото между разума и тялото.
Едно от най-важните учения е това за “петте препятствия към постигането на самоовладяване.” Това са основни психически състояния, които ни пречат да виждаме ясно, да вземаме умни решения, да постигаме нашите цели и да живеем по-щастлив и хармоничен живот, казва той.
Ето ги и тях:
1. Чувствено желание
Чувственото желание е удоволствието, което произтича от това, че желаем силно нещо, което стимулира едно или повече от нашите пет сетива (зрение, слух, обоняние, докосване и вкус).
Представете си, че през последната седмица сте тренирали са полумаратон. На втората седмица обаче ви прекъсва смартфон, който търси вашето внимание.
Вие се поддавате и в крайна сметка губите часове в разглеждане на социалните медии. Времето, което се отделили за тренировки, вече е изгубени.
Чувствените желания не винаги са нещо лошо. Идеята е, че всяко желание може лесно да се превърне в мания или пристрастяване, което отвлича вниманието ни от нашите цели.
Упражнявайте се в надмогването на тези желания: Единственият начин да се борите наистина с изкушението е мислите задълбочено за евентуалните последствия, ако се поддадете. Следващият път, когато се появи такова желание си задайте въпроса: Това ще ми помогне ли или ще ми навреди в дългосрочен план? По какъв начин?
2. Лошите чувства
Лошите чувства са противоположността на чувственото желание. Това е умственото състояние човек да не иска нещо, заради силна неприязън или отхвърлянето му. Това може да включва дейност, ситуация или човек.
За да поправите отношенията си с приятел например, например, трябва да седнете и да осъдите въпросите, който пречат на отношенията ви. Тъй като мразите конфронтациите обаче, вие избягвате този разговор напълно. Може да продължавате да правите същото и с други отношения.
Отрицателните емоции (страх, гняв, неудовлетвореност) са естествена част от живота. Задържането им обаче просто ни пречи да продължаваме напред; ние просто оставаме затворени в това емоционално състояние.
Упражнявайте се в това да надделявате над лошите чувства: Вместо да игнорирате лошите си чувства, търсете от какво водят началото си те. Ако не харесвате конфронтациите, си задайте въпроса защо. Може би защото никога не сте имали успех в намирането на решение на конфликтите. Помислете за предишния си опит в това отношение: Какво се е объркало? Какво можеше да е по-различно?
Гледайте на това като на възможност да научите повече за себе си, като се откажете от старите си навици и опитате нови неща.
Защо най-умните хора вземат лоши решения?Една от най-постоянните заблуди е рефлективната връзка между интелекта и вземането на добри решения
3. Ленивост и апатия
Състоянието на бездействие води до ленивост и апатия. Това е резултат от липсата на енергия и мотивация. Ленивостта и апатията могат да бъдат и под формата на поражение, самосъжаление, мисли за безполезност, самодоволство или дори депресия.
Може би ги изпитвате във вашата кариера, защото се чувствате немотивирани от работата, която вършите, или в която не смятате, че сте достатъчно добри.
В Будизма това често се описва като затвор. Колкото повече им позволявате да контролират ума и тялото ви, толкова по-бързо стените около вас ще ви затварят.
Как да преодолеете ленивостта и апатията: Както и при всички други препятствия, трябва да определите какво ви е довело до това психическо състояние. След това си припомнете какви са вашите цели и какво ги е вдъхновило на първо място. Започнете да правите стъпки към разбиването на стените; те могат да бъдат малки и простички, като например свързването с ментор или медитирането по време на разходка.
4. Безпокойство
Безпокойството е резултат от неспокойния ум. Това често се случва на хора, които постоянно се притесняват или изпитват безпокойство за бъдещето, или пък които съдят себе си (или други хора) за техните действия.
В Будизма, безпокойството е определяно като “маймунско съзнание”, което постоянно прескача от един клон на друг, без способност да се концентрира.
Във времената на безпокойство ние сме уязвими на различни прищевки и може да се държим по начини, за които впоследствие съжаляваме, което само засилва препятствието.
Как да преодолеете безпокойството: Наблюдавате безпокойството си, когато се появи. Умът ви може да се побърква от безсилие, заради нещо което съжалявате, че сте направили предходната седмица. Осъзнайте това чувство, след това се освободете от него.
Медитацията е един от най-ефективните начини за преодоляване на безпокойството. Важното е да прочистите разума си, за да можете да намерите спокойствие в настоящия момент.
5. Скептични съмнения
Скептичните съмнения водят до неконтролируеми колебания и въпроси. Това препятствие може да бъда оприличени на вана с вода, в която е разбъркана кал и е поставена в тъмна стая. Липсата на светлина затруднява видимостта.
Може би поставяте под въпрос своите възможности (“Способен ли съм да направя това?” “Ами ако се проваля?”), или пък съветът на вашия ментор (“Той не е достатъчно опитен.” “Знам, повече от него.”), или пък вашите решения (“Това правилното нещо ли е?” Ами ако се случи нещо лошо?”).
Как да преодолеете скептичните съмнения: Съмненията всъщност могат да бъдат ваш приятел. Те могат да съществуват като признак, че трябва да направите стъпка назад и да преосмислите опциите си, или пък може да е индикация за това, че нещо (решение или дадена задача) нарушава вашите ценности.
От ключово значение е да предизвиквате всичките си съмнения. Запитайте се: Има ли някаква логика в моите съмнения? Или пък просто ме разделят от моите цели?
