Законът за даването е един от основните духовни закони за благополучие и успех. Той може да се нарече още закон за получаването, защото даването и получаването са двете страни от един процес. На енергийно ниво те реално са едно и също нещо.
Даването и получаването са взаимосвързани и са немислими едно без друго. Даването поражда получаване, а получаването – даване. Ако прекъснем потока на едно от двете, спираме целия процес.
Въпреки че изглежда елементарно (всички ние даваме по някакъв начин и всички искаме да получаваме), се оказва, че не е точно така. Всъщност често незнаем как точно да даваме, защото сме объркани от заблудите относно процеса на даване, ограничаващите ни убеждения и страхове. Също така не знаем и как да получаваме – много от нас имат бариери, подсъзнателно смятат, че не заслужават и не допускат до себе си даровете на Вселената.
Даването
Понякога ние си мислим, че даваме много и сме обидени, че не получаваме. Всички сме чували как говорят някои възмутени родители – как дали толкова много на децата си, а те – „неблагодарните“ дори не им дават вниманието и уважението, от което имат нужда.
Предполагам, че сте наблюдавали как понякога хората правят добро, а получават в замяна „зло“, а може би вие самите сте се чувствали пренебрегнати и използвани, задето се раздавате, правите подаръци и услуги на хората и им угаждате, а когато вие имате нужда, няма никой до вас.
И се питате: „трябва ли да давам, след като няма благодарност, не е ли наивно и глупаво да давам, след като не получавам?“
1. Мотивите.
Всъщност това е първата и основна грешка при даването – мотивите ни. Когато даваме с цел да получим, това действие не е подплатено с енергия. Макар да звучи парадоксално – само когато даряваме с чисто намерение да подкрепим и когато не очакваме да получим нещо в замяна, точно тогава получаваме.
Ако си мислите, че постъпват зле с вас и близките ви са неблагодарни, анализирайте в дълбочина мотивите си. В много случаи ние не си даваме сметка за истинските си мотиви. Често хората, които се раздават и никога не отказват да направят услуга, правят това защото подсъзнателно се стремят да получат одобрение, да ги харесат и ценят. Те смятат, че това е единственият начин другите да ги приемат. Въпреки че правят добро, не съзнават че действат водени от страх, от отчаяние и от нуждата да получат внимание и обич.
Ако анализирайки вашето поведение, разберете че сте действали с подмолни мотиви да получите, не се обвинявайте.
Просто трябва да знаете, че такова даване не е истинско даване и не поражда получаване.
Помнете, че за да получим нещо, нашите действия трябва да са водени от любов и приемане на себе си и на другите, а не от нужда, страх, отчаяние или чувство за вина.
Не бива да очакваме нещо определено от някого ако сме му дали. Защото тогава това е вид манипулация. Сякаш му казваме – „аз ти дадох нещо, сега ти си длъжен да ми дадеш.“
А принудата винаги отблъсква.
Ако постоянно очакваме да получим нещо, ще прекараме живота си в разочарования и винаги ще мислим, че хората не се отнасят добре с нас.
2. Желанието.
Даването трябва да бъде с желание. Ако го правим с неохота, то няма да има ефект. Даването не бива да бъде задължение!
Затова ако давате с усещането, че ощетявате себе си, ако си мислите, че правите голяма жертва и сте едва ли не мъченици, то е дори по-добре да не давате.
3. Давaнето не е свързано само с пари.
Обикновено даването се свързва с пари и материални неща. Много хора смятат, че не могат да дават, защото нямат пари. Но всъщност на енергиийно ниво няма значение каквo даваш. Това може да бъде морална подкрепа, обич, нежност, добра дума, усмивка, едно цвете…
Винаги имаме нещо, което да дадем.
Дийпак Чопра пише:
„Най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са измежду най-ценните, които можем да предложим.
Когато срещнеш някого, можеш безмълвно да го благословиш, като му пожелаеш здраве, щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие огромна сила.“
4. Даване на непоискано добро.
Много от нас са учени да помагат винаги, когато могат и това разбира се не е лошо, но увлечени от алтруизма си, понякога се набъркваме в живота на другия. Такава помощ често не е помощ. Всеки човек има право на избор и собствено развитие, а една намеса може да попречи да научи уроците си или да го направи зависим от нас.
Аз много харесвам поговорката: „Не давай на гладния риба да се нахрани, а го научи как да си я лови сам.“
Затова често ако просто дадем на някого това, от което мислим, че има нужда, ние му пречим да се научи да го постига сам. По-добре е да го научим как да постигне това, към което се стреми. Така той няма да е зависим от околните и ефектът ще е дълготраен, а после дори ще научи и други. Тогава наистина сме му дали много.
5. Давайте на себе си.
Никога не забравяйте себе си. Може да сте добър и благороден човек, който винаги помага на хората, но вие също сте „хората“.
Помнете, че вие сте най-важният човек във вашия живот и можете да помогнете най-много на другите, когато вие самия се чувствате добре. Ако искате да получавате любов и внимание, дайте любов на себе си, грижете се за себе си, не се поставяйте на последно място. Знайте, че както се отнасяте съм себе си, така ще се отнасят и другите към вас.
Получаването
1. Приемете с радост и благодарност всичко, което ви дават.
Научете се да приемате с благодарност. Когато някой ви даде нещо, не бързайте да се мръщите, че не е достъчно или че не е това, което ви трябва.
Просто се усмихнете и му благодарете.
Когато ценим това, което получаваме, започваме да получаваме още и още.
2. Вие заслужавате.
С каквото и да се занимавате, каквото и да сте постигнали в живота си, каквото и да е материалното ви положение, помнете, че вие заслужавате най-доброто!
Не е необходимо да правите нещо, за да заслужите, защото то е ваше рождено право.
Когато ви направят комплимент, не бързайте да отречете хубавите думи, казани за вас.
Ако направят нещо специално за вас, не бягайте с оправданието, че не можете да приемете. Като казвате, че не може да приемете, това означава, че смятате че не заслужавате.
Затова приемете с усмивка и благодарете.
3. Освободете се от чувството за вина.
Когато изпитваме чувство за вина, ние отблъсваме нещата, които искаме.
Случва се да откажем помощ, само защото ще се чувстваме виновни, че не можем да се реваншираме.
Знайте, че със сигурност ще дойде време, когато ще можете да върнете жеста по един или друг начин и да се отблагодарите.
Освен това, когато някой ни дава искрено, той изпитва удовлетворение и радост, а удоволствието за него дори е по-голямо.
Автор: Росица Вакъвчиева
Източник: sebepoznanie.com
