Видният кардиохирург академик Владимир Алмазов на видно място в своя кабинет в Медицинския институт държал стъкленица, в която се съхранявало сърце. Всеки студент по медицина знаел историята на това сърце…
През 50-те години на 20 век, когато академикът бил още студент в четвърти курс, в клиниката на института постъпило момиче с тежка диагноза – остър инфекциозен ендокардит. Тогава заболяването имало висок процент смъртност.
Лекарите смятали случая за безнадежден. Момичето поддържало висока температура, сърцето й отказвало…
Прегледали я всички водещи специалисти в клиниката, в това число и много от младите стажанти. Сред тях имало един талантлив и много внимателен младеж, който силно се заинтригувал от случая.
Не, той не измислил революционен метод за лечение на тежкото заболяване. Той просто се влюбил в момичето… Започнал всеки ден да го посещава в болничната стая, носел му цветя… Умиращото момиче също се влюбило в него.
И започнало тихичко, едва забележимо да оздравява.
Те се оженили, родили им се деца, а на сребърната си сватба поканили лекуващия я лекар. Когато след още много години жената починала, тя завещала своето сърце на същия медицински институт, в който някога срещнала любовта и оздравяла.
За да помнят всички, че болното сърце се лекува с любящо сърце…
Източник: sguschenka.com Превод: Gnezdoto
