Британски фермери са в паника, тъй като не могат да намерят необходимите им работници за прибиране на реколтата. Някои увеличиха заплащането, други въведоха допълнителни бонуси като безплатни самолетни билети и безлихвени заеми, а шотландски предприемачи дори посетиха България в опит да привлекат повече сезонни работници за стопанствата си.Отидох в България, за да намеря хора за нашите ферми. Това помогна, но като че ли пак ще имаме недостиг, пише 24 часа. Аз съм ходил само веднъж, но знам за други колеги, които също са изпращали свои представители там, казва Тим Стокуел пред шотладския вестник Куриър.
Във фермата му работят 350 души, но му трябват още поне 35. За да убеди българи да се трудят за него, Стокуел е трябвало да плати самолетните им билети до Шотландия, които са около 250 паунда, и да им отпусне заеми, с които да посрещнат първоначалните си нужди. Направихме го от отчаяние да не загубим реколтата, признава той.
Според него, много българи и румънци вече се отказват да пътуват за сезонна работа във Великобритания, тъй като могат да намерят по-добри възможности в страните си. Данни на Националния съюз на фермерите във Великобритания показват, че 99 на сто от сезонните работници в британското селско стопанство са от Източна Европа, като две трети от тях са от България и Румъния. На практика двете националности са завладели тази част от сектора, след като преди години от нея се оттеглиха други източноевропейци като поляци и литовци. През миналата година обаче е регистриран спад от 17% на дошлите, като очакванията са тази година той да е по-голям.
Макар активният сезон за бране на плодове и зеленчуци все още да не е започнал, вече има недостиг на работна ръка. Първа пострада реколтата от ягоди, която въпреки дъждовната пролет на Острова е много добра. Фермери предупредиха, че част от ягодите ще изгният на полето, тъй като няма кой да ги прибере. Три четвърти от селскостопанските фирми са заявили, че очакват недостиг на работна ръка.
Над 100 организации от хранителната и селскостопанската промишленост излязоха с петиция до британското правителство да гарантира, че ще могат да наемат необходимите им европейци и след Брекзит. Те настояват и кабинетът спешно да обяви имиграционните си планове, за да са наясно откъде могат да внасят работници. Ние сме зависими от работната ръка много повече от останалия селскостопански сектор, казва Уилям Хюстън, генерален мениджър на Ангъс Гроурс, група, обединяваща 18 ферми в Шотландия.
По думите му министърът на околната среда Майкъл Гав е обещал да разясни през март мерките, които правителството ще вземе, за да им помогне, но това не се е случило. Очаква се това да стане през септември. В свои изказвания Гав многократно е подчертавал, че проблемът със сезонните работници е трудно разрешим след Брекзит и на кабинета му трябва време да обмисли какви ще са правилата за тях. Правителството в Лондон вече декларира, че до декември 2020 г. работодателите от хранителната и селскостопанската индустрия ще могат свободно да наемат граждани на ЕС и тези, които идват да работят във Великобритания, ще могат да останат в Обединеното кралство и след това. Липсата на яснота при какви условия това ще става и с какви документи обаче кара част от сънародниците ни да се насочват към други професии, за които също не се изисква квалификация и добро владеене на английски език. Такива са например чистачите на домове, миячите на коли, градинарите, куриерите и общите работници в строителството. Упражняващите ги се регистрират и плащат данъци целогодишно като самонаети лица, което ще им даде възможност да кандидатстват за постоянен престой във Великобритания, след като тя вече няма да е част от Евросъюза. Обещанията на правителството в Лондон са, че живелите легално повече от 5 години в страната ще могат да получат статут на постоянно пребиваващ и ще могат свободно да влизат и да се трудят.
Други българи бързат да се преместят във ферми в Германия, Франция, Испания и Холандия, тъй като се опасяват, че британският паунд ще продължи да поевтинява и в един момент ще стане неизгодно да се работи в британското земеделие, а ще има много кандидати за останалите европейски държави. Трети пък просто са решили да останат в България, където вече по-лесно се намира работа и то целогодишна.
Фирмата за наемане на персонал “Ей Джи Рикрутмент енд Мениджмънт”, която набира работници от Румъния за над 80 британски ферми, търси 4000 души. Неин представител заяви пред Би Би Си, че вече са започнали да звънят на клиентите си, за да ги информират, че тази година няма да могат да изпълнят заявките им. След Брекзит броят на желаещите да работят във Великобритания рязко спадна, казва директорът на фирмата Естера Амеш.
Според нея основната причина е поевтиняването на британската лира и това, че хората вече не знаят от какви документи се нуждаят, за да работят в страната. Преди имаше опашки пред нашия офис в Букурещ от 30-40 души на ден, а сега идват единици. За да осигурят някакви работници на клиентите си, се наложило да занижат критериите. Преди проверявахме криминалните им досиета, трябваше да минат изпит по сръчност, а сега просто разглеждаме молбите на хора, които имат две ръце и два крака”, обяснява Амеш. Представители на компанията са тръгнали из румънската провинция, за да рекламират работата в британски ферми, но пак не са постигнали голям резултат.
От фирма Конкордия, която осигурява около 10 000 души от чужбина за около 200 британски ферми, признават, че активно са започнали да наемат работници от Молдова, където много хора имат български или румънски паспорт. Ако преди за едно място са интервюирали по 10 човека, сега един кандидат можел да избира между 3-4 места. Британски фермери настояват да се възстанови прекратената през 2013 г. система за наемане на селскостопански работници.
Тя е създадена след Втората световна война, за да помогне на полски и чешки войници, сражавали се за Великобритания, да си намерят работа. По-късно от нея обаче се възползват и много граждани на Русия, Украйна и Беларус, за да получат британска виза. Програмата позволяваше и на хора извън ЕС да се трудят за няколко месеца във Великобритания. Много наши сънародници също я използваха, преди страната ни да влезе в ЕС и да паднат трудовите ограничения за българи и румънци на Острова през 2014 г. Чрез нея те получаваха трудово разрешително за максимум 6 месеца и можеха да кандидатстват за ново след три месеца.
На практика обаче точно това условие ги лишаваше от възможността да получат пълни трудови права. Британското законодателство дава такива само на лица, които са работили 12 месеца без прекъсване и са плащали данъци в страната.
Затова много от дългогодишните работници във фермите не искат и да чуят за въпросната програма, след като последните 5 години съвсем свободно са можели да идват по всяко време и да избират къде точно да работят. Програмата за сезонни работници бе стопирана от настоящия премиер Тереза Мей, която по това време беше вътрешен министър. Мотивът бе, че пристигналите в страната хиляди източноевропейци ще задоволят нуждите от работна ръка в земеделието. Несигурността от Брекзит вече има огромно влияние върху местните ферми и приемането на нова схема за наемане на сезонни работници е жизненоважна.
Това е голям проблем и засега британското правителство не е намерило отговор, заявява депутатът от Шотландската национална партия Стивън Гетинс. Част от британските фермери обаче не вярват, че е възможно да се намери бързо решение за техните проблеми и започнаха да изнасят бизнеса си в Китай и Южна Африка. Те са убедени, че в Европа трудно вече може да се наеме евтина работна ръка, за да бъде конкуретна продукцията им.
Медиите на Острова непрекъснато се занимават със задаващите се след Брекзит проблеми в селското стопанство и прогнозират, че те ще доведат до поскъпване на плодовете и зеленчуците, ако правителството не предприеме бързо нещо по въпроса. Изтъква се как на Полша се е наложило да си внесе земеделски работници от Северна Корея, а на Португалия от Тайланд, за да задоволят частично нуждите си от работна ръка.Вестник Обзървър е интервюирал 27-годишната българска гражданка Афизе Юсеинова, която казва, че е решила да остане в Англия, защото страната харесва, а и в България няма толкова добра работа за нея. Нейният шеф Алистър Брукс заявява, че обича българските работници, но проблемът е, че те са само 5 милиона. А изданието иронично коментира, че по британските полета Юсеинова се превръща в защитен вид.
Източник: trafficnews
