Независимо с какви жертви и усилия сте постигнали това което имате навън, най-доброто което може да направите е да продадете всичко, да си подадете молбата за напускане, и да се приберете в някое българско село. Не ви стиска ли? Това е защото сме се превърнали в модерни роби. Роби на една система за пари, не за щастие.
Пари с които не можем да си купим щастие. Щастие, което не се крие на масата или под нея. Щастие, което няма да срещнем в хората на запад защото всички там са се превърнали в едни безропотни машинки за пари. Вие вече знаете, че пари в чужбина не се спестяват, но сте там. Има три типа българи, които спестяват пари в чужбина. Едните ги имат с цената на неосъзната или осъзната, безумна мизерия.
За тях измъкването от системата е лесно. Това са 70% от българите в чужбина. Другите са послушните мозъчетата, без които функционирането на тази система е невъзможно. Измъкването за тях е много трудно, да не кажа невъзможно. Те са 1% от българите в чужбина. Ще си зададете въпроса ”Какво стана с останалите 29%?!”
Те са така наречените от мен – мухлясали михлюзи без извинение. Живеят на социални помощи. Резервите на тази система. Те са тежък случай.
Какво мислите, че представлява тази системата?!
Игра в която вие имате пълния контрол?!
Ако си го мислите, както си го мислех и аз, това означава че сте 100%-ов заблуден мизерник. Нямате никакъв контрол в това модерно робство. Вие сте този над когото някой олигарх има контрол.
Ставаме и отиваме на работа, която не харесваме. Изключително малко са хората, които отиват на работа с удоволствие. По простата причина, че всички търсим лесното, а такова не съществува и докато го осъзнаем минава цял един живот. Не отиваме на работа с удоволствие и по още една съществена причина, най-вече защото все още имаме мозъчни функции. Радвайте се. Това означава, че не сме безмозъчни роботи, в каквито искат да ни превърнат.
”По-лесно е да се механизира работния процес, от колкото да се бориш със съвестта човешка” си казаха кукловодите и действат по върпоса. Постепенно, това да работиш за тази система, ще се превърне в лукс и необходимото зло без което не можем защото сме свикнали да плащаме за пенсия, която няма да доживеем. Свикнали сме децата ни да са за пример в тази смахната система. Свикнали сме да имаме личен лекар и дистанционни на масата. Дистанционни за телевизора, от който ни манипулират. Дистанционно за печката, в която печем боклуците които сме купили от супермаркета. Дистанционно за климатика, който изсушава въздуха ни.
Дистанционно за гаража, в който имаме кола, която между другото стига да нахраним цял град или цала държава в Африка например. Всеки търси необходимото зло в определен аспект от ежедневието си, знаем че нещо е вредено но ще обърнем целия град за да го имаме. Всеки от нас забелязва алчността, егоцентризма, лъжата, кражбата и лицемерието в хората, но не правим нищо. Махаме с ръка затваряйки вратата на дома ни, но ние не се махаме. Постепенно ще започнете да забелязвате тези недостатъци и у вас.
Колкото по-раболепно служите на тази система толкова повече ще ги забелязвате. Първо ще ви измъчва съвестта, но постепенно ще се научите как да възприемете тези недостатъци като качества. Погледнете шефа, за който работите. В това ще се превърнете вие, ако сте послушен на системата. Има нещо очарователно в тази отвратителна картинка. Трудолюбието се е превърнало в кариеризъм. Колкото по-културно и прикрито използвате изборените по-горе недостатъци, толкова по-бързо ще изкачите стълбичката на вашето кариерно развитие.
Всичко с една единствена цел – ПАРИ! Безмислено, фалшиво и суетно. Спукан балон. Трябва им нов, за да започне отново да се надува. Това означава война или умишлено предизвикан природен катаклизъм. За Бог няма смисъл да си говорим, той търпеливо чака будните да се събудят.
Изхода ли?
Прибирайте се в България и се хващайте за земята до като е време. По-голяма независимост от стопанството няма.
Ивайло Дамянов
Източник: chujdozemec
