Много любопитен текст, който осмива страховете на британците, че българските емигранти ще залязат на трудовия си пазар – една бълбука с остър език и още по-сурово чувство за хумор осуети цялото медийно нападение срещу нас. Авторката публикува под псевдонима Лола Монтескьо, а това е текст, който си струва да се споделя.
Здравейте, мили британски и германски съграждани! От 1 януари съм на ваша подкрепа. Аз съм български имигрант пижачка, сумкач на социални каси, крадец на работните места на поляците, вандал, варварин и най-лошото – източноевропейско. Така че от днес пазете чантите, мъжете и прането от балконите си.
После не кажете, че не съм ви предупредила.
Обещах вече, че ако не съумеете да уплашите българите, както бяхте намислили, ще се видим на Нова година в Лондон. Е, аз новата година си я изкарах в София, но на 1 януари взех самолета за Албиона и ето ме, както толкова дълго време си пожелавахте, на опашката за помощи. Признавам си, не ми се идваше. Много е мъгливо, а и това каране в ляво ме влудява, но не посмях да ви разочаровам. На летището в София теглих чоп – чудех се дали към Лондон да поема, или към Берлин. Германците също цяла година все за мен говорят.
Подготвили са се хората, даже оня ден правителството им се изпокара заради мен. Не са много сигурни какви точно мерки да вземат по посрещането ми – да ме разстрелят или да ме обесят. Предпочетох обаче Лондон, защото чух, че на летището ме чакат стотици журналисти и трима депутати. Така че се получи много мило – аз, депутатите и всички тези светкавици.
Хубаво е да си единственият дългоочакван имигрант. Това обаче носи и известни трудности.
Вярно е, че съм източноевропейка. Тоест тренирана съм да беля чушки на високи токчета, докато поправям бушоните и подвиквам на детето верните отговори от домашното по математика. Имам и висок научен потенциал, който развих в годините на социализма.
Дайте ми просто един дамски чорапогащник и аз ще поправя света. Няма бримка, която да не мога да уловя. Чорапогащите на соцжената бяха вечни – перпетуум чорапогащиле, така да се каже. Освен това с един здрав найлонов чорап мога да превържа рана, да направя ремък за двигателя, простор, да го изтъка на ковьорче, да изцедя прясно мляко и да го направя на сирене, да измия прозорците с него, да боядисам великденските яйца, да ушия кукли, торбички или да го аранжирам като изкуствени карамфили.
Вие, скъпи нови съграждани, обаче ме изправяте пред нови предизвикателства. Искате от мен твърде много неща.
Първо, трябва хем да се престоря, че съм 180 000 българи и румънци в Германия, хем да наводня британските градове, стигайки до 12 милиона.
Мога да върша няколко неща едновременно, даже като работеща майка успявам често да съм и на две места едновременно. Но на 12 и кусур милиона души не мога да се направя. Чудите се също дали съм лекар, инженер, програмист или обикновен крадец. Ще ви разочаровам и по тази точка – въпреки строгото източноевропейско образование по математика съм пълна нула, а в живота си съм крала само черешите на баба Донка от съседния двор. Искате също така непременно да дойда и да ви взема работните места. Хем вашите, хем на германците.
Ама много ви моля – аз все пак съм от България. Ние баш работохолици не сме.
Както каза една приятелка – разрешили работата в Европа за българи, сега дано не я направят и задължителна, че я втасахме. У нас се казва, че от работа се гърбавее, а от пиене се хубавее. Затова на почит са веселбите на маса. По тази причина ви се чудя и защо чакате тълпи българи точно пък на 1 януари. Ами това е Васильовден бе, братя англичани! Кой уважаващ себе си българин ще работи на Васильовден? След него идва Ивановден, Йордановден, Коледа по стар стил, после докато изтрезнеем и вече е Трифон Зарезан. А щом е дошъл и Трифон Зарезан, ей го де е Великден, 1 май, 3 май, 9 май, 24 май…. Вие имате ли толкова празници и почивни дни? У нас по цял месец събираме, ако депутатите от провинцията са повече и гласуват дълга ваканция, че да си идат малко на село.
Като свършат почивните дни през май, почват летните отпуски.
Това “Какао бийч”, това Слънчев бряг, това “Смокиня”, това ремонтът на банята: кой балък ще ги изтърве, че да ви работи в гадното дъждовно време?
Така че останалите имигранти от България по-рано от септември не ги чакайте, при това посрещането да не е на летището, а на автогарата. Ние със самолети пътуваме чак когато съберем достатъчно от социалните ви помощи.
Когато все пак дойдем всички няколко милиона, много ви моля, да сте подготвени. Недейте да си сменяте правителството, ние сме свикнали да ни управляват идиоти и противното ще ни е доста некомфортно. Също така научете се най-сетне да пиете. Един мъж, който не пие ракия, не е никакъв мъж. Най-добре е да посетите една-две дупнишки сватби, за да потренирате.
На последната, на която бях, английският зет се отряза още преди десерта, горкият, и се наложи сватовете да го вържат за една от колоните в ресторанта, че да може да стои прав, а те да си го гледат и да му се радват, докато вдигат наздравици. Английски зет е това, как да не пийнеш едно повечко за негово здраве. Не се втелявайте също така и за това кой си плаща тока и кой не, че е много досадно. Както и с парното, водата, здравните застраховки и данъците.
По отношение на плащането на сметки сте големи бастуни, трябва да ви призная.
Отпуснете се малко, де! Все пак ще дойде някоя партия на власт, която ще ви опрости, ако гласувате за нея. Много е важно и да научиш наизуст „Бяла роза“, защото без нея няма нито един празник. А както са казали древните, ние, българите, сме безделници, но не и без празници. Ако всички тези условия са тежки за изпълнение, ще се наложи да разочароваме – няма да дойдем. По-добре преведете направо социалните помощи по сметките ни, така че ще ви оправдаем очакванията да ви оберем, няма да се мешаме капите. Айде с здраве, банковата си сметка я пращам с отделни писма.
Източник: dama
