Думичката азбука идва от две букви и не кои да е и първите две в глаголицата – аз и буки.
Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз знам буквите и животът със знанието е добър … Това ни казва нашето а, б, в.
В превод от прабългарски азъ означава памет. Освен това на нашия древен език алем означава първо, аан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А катосимвол на начало и самосъзнание. Всеки следващ буква е взет от началото на конкретна дума и четени последователно образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа, което ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо буквите са нужни, какъв е техният смисъл и къде ще ги поведе родното слово.
Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Преведена на съвременен български език тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.
Колко е хубава азбуката ни!
Няма нищо по-важно от историята и традициите за съхранение на една нация. Един велик народ, какъвто е нашият, е тъпкан и мачкан със столетия, точно защото е велик и неговите врагове са били могъщи.
Историята ни е изтривана и пренаписана от всеки, който минава оттук и най-вече от нашите подложни управници до такава степен, че до днес децата ни няма да знаят какви са – българи или американци или турци …
Източник: sosnovini
