Актрисата е два пъти уволнявана от Народния театър и два пъти се връща
Bиолета Гиндева е единствената от групата уволнени от Народния тетър артисти в началото на прехода, която отново се завръща на сцената му. След 22 години отсъствие на 29 септември 2015 г. тя излезе на сцената в пиесата “Лунатици” на Росица Обрешкова. Играе майка на Аня Пенчева, която е в ролята на Шарлът.
Всъщност това е второто завръщане на актрисата в първия ни театър…
Виолета Гиндева или Валя, както я наричат приятелите, е родена на 14 юни 1946 г. в Сливен. Потомка е на стар възрожденски род и дъщеря на известния учен проф. д-р на философските науки Панайот Гиндев.
Съдбата й дава много красота и талант, но и предопределя нелек житейски и творчески път. Вече 70 години тя върви по него с достойнство и без да хленчи.
През 1968 г. Виолета завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Манаджиев. Разпределена е в Русе, където дебютира в ролята на блудницата в пиесата на Милко Милков “Монахът и неговите синове”. Преди нея репетира в “Двоен креват за Адам и Ева” от Никола Русев, но постановката е спряна.
Две години по-късно след конкурс вече е на сцената на Народния театър. Играе три героини на Яворов – Лора в “Между два изстрела”, Мила във “В полите на Витоша” и Бистра в “Когато гръм удари…” Публиката я аплодира в десетки други роли от класиката и в съвременни пиеси.
Рано попада и в телевизията и киното, режисьорите са впечатлени колко много камерата я обича. В БНТ дебютира в пиесата на Иван Радоев “Светът е малък”, постановка на Вили Цанков. Печелят наградата на международния фестивал за телевизионни театри.
Още е студентка, когато се мярка в няколко кадъра на “Отклонение”. В “Един снимачен ден” вече има роля с реплики – момичето, което може би ще се влюби в момчето (Николай Узунов), с което се снимат като статисти. Този филм печели втора награда на кинофестивала в Карлови Вари, и то през 1968-а – годината на Пражката пролет.
И идва “Иконостасът” по романа на Димитър Талев “Железният светилник”. Красивото момиче изведнъж се превръща в пленителна жена, която воюва за своята любов към резбаря Рафе Клинче (Димитър Ташев).
Едни я нарекоха “възрожденска икона”, други бяха завладени от мистичната й красота. За изпълнението си Валя печели наградата за най-добра женска роля на Варненския кинофестивал през 1969 г.
По драматизъм ролята на Катерина може да се сравни само с Искра в “Черните ангели” на Въло Радев. Героинята й е член на комунистическа бойна група, която избива “врагове на народа”. Прототип на Искра е Виолета Якова.
В основата на образа на Катина, другото момиче от групата, е самата Митка Гръбчева. За тази роля е определена Доротея Тончева. Когато обаче Гръбчева гледа пробните снимки на актрисите, харесва Гиндева и отсича: “Ето това момиче ще бъда аз!” “Валя си беше хубавелка, носеше повече атракция”, каза ми преди време Доротея Тончева. Но Валя се заинатява и иска да да играе Искра. Режисьорът Въло Радев разрешава проблема с много такт.
Във филма Искра трябва да “застреля” един генерал. Въло Радев снима 8 дубъла – Валя все не можела да натисне спусъка срещу жив човек. Когато убиват Искра, актрисата отива да се преоблече в колата и там осъзнава, че се разделя и с Искра, и с колегите си актьори, с които няколко месеца живее като в семейство. Разплаква се и ляга на задната седалка, за да не я видят. Плаче, но и чува, че още някой хлипа. Надига се и вижда Въло Радев – лежи на предната седалка, който също плаче.
Облени в сълзи, двамата допират главите си “Черните ангели” получава първа награда (колективна) пак в Карлови Вари през 1970 г. През същата година тя се омъжва за колегата си Кольо Дончев, чийто баща е лежал в лагера в Белене. Семейството не й дава благословията си, но тя като героинята си Катерина брани своята любов.
Актрисата създава трите филмови роли на живота си само за 18 месеца – от януари 1969 до септември 1970 г., когаго са заснети “Иконостасът”, “Князът” и “Черните ангели”.
Всичко върви добре, докато през 1970 г. започват репетициите на “Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов. Режисьор е самият проф. Филип Филипов, бивш директор на Народния, лауреат на три Димитровски награди и още куп други отличия. Някъде към десетата репетиция Гиндева разбира, че е бременна.
Съпругът й дава право тя да реши как да постъпи, но баща й е категорично против да прави аборт при първата си бременност. Когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява.
По-късно Гиндева разбира причините за този негов гняв. Филипов канил Иван Кондов и Карамитев да играят в постановката му, но те отказват. И той не искал да загуби поредната звезда, защото спектакълът бил посветен на Х конгрес на БКП. Обвинява актрисата, че се присъединява към техния бойкот, но по женски.
Нареждат й да представи медицинска бележка от трима лекари. Когато я занася в деловодството, чиновничката не знае как и къде да заведе такъв документ. Директорът Александър Гетман събира дирекционния съвет на театъра и после казва на актрисата: “Ние решихме, че ти трябва да абортираш!”.
Виолета обаче решава да запази детето си, през 1971 г. напуска Народния и отива в театър “София”. Андрей Чапразов пуска лафа: “Отлагат конгреса на партията, защото Виолета няма да играе в пиесата на проф. Филипов!”
През следващата 1971 г. канят актрисата да се снима в продължението на “На всеки километър”. Тя отказва – филмът не й харесва, смята го за наивен. А и дъщеричката й Яна-Мария е само на 4 месеца.
Заради този отказ има негласна забрана да я снимат в киното. Канят я рядко, и то във филми без особен драматургичен потенциал и за роли, далеч от професионалните и възможности. От този период най-значимата й роля от този период е Севда в “Снаха” на Васил Мирчев по повестта на Георги Караславов.
През 1974 г. Виолета Гиндева се завръща в Народния театър. Отново влиза от роля в роля и пак уж всичко върви наред. Но през 1993 г. отново е уволнена. Макар че играе в три постановки на театъра, че е само на 46 години и е далеч от пенсиониране. Говори се, че причината за уволнението е кандидатурата й за депутат от листата на БСП. Но актрисата никога не е криела левите си убеждения. Казва, че един от предишните директори на театъра написал в характеристиката й, че е неуправляема.
След уволнението й от Народния през 1994 г. тя става репортер в радио “Експрес”. Тича по събития наравно с млади момичета, които могат да й бъдат дъщери. Първото си интервю прави с Тодор Живков. Той я посреща с характерния си смях: “А, тебе съм те гледал…”
Актрисата е поканена за нова среща с Димитър Талев. В постановката “Иконостасът” на Благоевградския театър играе ролята на Султана.
В средата на август 1998 г., заедно с приятелката си Татяна Попова, педагог по класическо пиано, отваря козметичен салон в кв. “Младост”.
На учудените си колеги казва: “Доскоро бях горда, че криво-ляво успявах да изхраня семейството си с професията, която най-много обичам. Напоследък обаче това е почти изключено…” След около две години Валя се оттегля.
Когато бракът й с Кольо Дончев се разпада, тя страда много. Но не за вече бившия съпруг, а за неосъществената си мечта да създаде истинско семейство. От възрожденски тип, в каквото тя е отраснала.
Втори съпруг на Гиндева е Емил Джамджиев, също актьор от Народния театър. Бракът им не трае дълго и двамата, по думите на Валя, тихо и кротко се разделят и дори никой не разбира това.
От началото на 2004-а Виолета Гиндева става зам.-кмет на Пазарджик по културните въпроси и още в първия работен ден се среща с колежката си Жаклин Мейнард – зам. -кмет на американския град Уест Бенд.
А още през есента на същата година организира кинофестивала “Европа е тук”, като подбира най-нашумелите заглавия на европейското кино.
Днес Виолета Гиндева казва, че не се чувства ощетена. “В живота си съм изиграла роли за две прераждания”, аргументира се актрисата.
Дъщеря ѝ Яна-Мария, която е от брака й с Кольо Дончев, завършва кинорежисура във Франция, сега живее в САЩ. Има две дъщери – Мия и Ана, която се ражда на рождения ден на баба си Валя.
Синът Данаил завършва художествена фотография и се занимава с реклама. Кръщава дъщеря си Ема – на своя баща Емил Джамджиев.
Източник: 24 часа
