Има шефове, които просто въобще не се интересуват от служителите си. Някои от тях не се интересуват дори от клиентите си. А ако съберем двете в един човек, що получим историята, която ще разгледаме днес. Тя е споделена в Интернет от потребител с името KryptKat. В този случай шефът поне си е получил заслуженото.
Да преминаваме към историята
„Така, аз работех в хранителен супермаркет от около година. Магазинът беше франчайз, беше независим от веригата, просто използваше нейното име срещу комисионна. Собственикът на този магазин явно беше оставил мозъка си в 80-те. Третираше ни буквално като боклуци. Единственият човек, който взимаше повече от минималната заплата беше най-безполезната магазинерка, с която шефът изневеряваше на жена си.
Собственикът не правеше нищо и никога по правилата. Ако имаше как да изкара повече пари, няма значение дали е законно или не. Никой не получаваше обедна почивка. Много рядко си измъквахме по няколко минути за почивка. Беше забранено да ядем в официалното работно време. По принцип, в тази верига трябва да ти платят повече пари, ако работиш над 5 часа без обяд. Нещо като извънредно заплащане. Но нали запомнихте, че тук говорим за франчайз. Не получавахме тези пари.
Когато дойдеше време за заплата, той не гледаше кога всеки работник е дошъл на работа и си е отишъл, а ползваше някакъв свой график. Ако си останал няколко часа извън работно време, защото е било много заето на работа, той не заплаща това. Освен това, в други случаи неговият график не работеше. Сменяше го когато си прецени. Често ми се е карал, че съм закъсняла, при положение ,че не ме е уведомил за промяната.
Ето и конкретният проблем заради който стана драмата
Храната с изтичаш срок на годност се сваляше от рафтовете. Когато един път се върнехме на другия ден, той беше разпечатал нови дати за годност, беше ги залепил и беше върнал храната по рафтовете. В последствие се случваше доста често. В един момент обаче ми писна. Обадих се на здравната инспекция и го докладвах. Написах съобщение до собствениците на марката, за да знаят какво се случва.
В крайна сметка той е разбрал, че съм аз. Отивам на работа в един от следващите дни и О ЧУДО. Някой е подал оплакване, заради което аз съм уволнена. И то забележете, без предупреждение или нещо такова. Никога до сега не съм чувала за уволнение при първо провинение, което е дребно.
Но аз нямах намерение да се спра
От деня, в който постъпих на работа, аз си запазвах копие на всеки един график и на всеки един фиш от заплатата ми. Отидох до Агенцията по заетостта и си взех някои документи. Открих начин да изискам всичките пари, които ми е дължал официално, но не е платил, на куп. Както гореспоменатите пари за обяд.
Собственикът вече не беше толкова арогантен, когато се оказа, че ми дължи доста стабилна сума, която се е натрупала за тази една година, плюс глоба. Сега се опитвам да докажа, че съм уволнена неправомерно, за да бъде той задължен да ме върне на работа. Ако това стане, има шанс да получа заплатите за няколко месеца, в които не съм била на работа. Също така, бившите ми колеги вече могат да обядват.“