Минималната заплата става 836 лв. след данъци и осигуровки
Оставят на хората с просрочени кредити и сметки 1077 лв. на месец
Подготвят промени за адекватни заплати
Над 1,6 млн. пенсионери няма да може да бъдат преследвани за дългове. Причината е, че от началото на следващата година пенсията им ще остане под минималната заплата и частните съдебни изпълнители няма да могат за взимат пари от нея заради дългове.
Предложението на правителството минималната заплата да стане 1077 лв. от 1 януари 2025 г. беше обсъдено със синдикатите и работодателите на Национален съвет за тристранно сътрудничество. Този размер на най-ниското възнаграждение е определен в изпълнение на Кодекса за социално осигуряване, където е записано, че минималната заплата за следващата година се определя като 50 на сто от средната заплата за последните две тримесечия на миналата и първите две тримесечия за настоящата година. При 1077 лв. минимална заплата, след данъци и осигуровки най-ниското нетно месечно възнаграждение става 835,74 лв. Това представлява увеличение с 15,4%, или с 111,76 лв.
Месечните нетни доходи от пенсии и от трудови доходи в размер до минималната заплата са несеквестируеми, тоест частните съдебни изпълнители нямат право да събират тези пари за покриване на просрочени битови сметки или вноски по кредити. Общият размер на пенсиите и добавките към тях на 1,597 млн. пенсионери са под 1000 лв., показват данни на НОИ. Като към тях добавим и тези с пенсии между 1000 лв. и 1077 лв., се оказва че над 1,65 млн. пенсионери от 1 януари не би трябвало да бъдат притеснявани за просрочени дългове.
По отношение на хората, които получават заплата, от месечни нетни доходи до 1077 лв. също няма да бъдат събирани принудително суми за просрочени дългове. За да получава човек нетно 1077 лв. на месец, брутната му заплата трябва да е 1390 лв.
За някои хората с по-високи заплати и с просрочени сметки или вноски по кредити догодина ще им остават повече пари след удръжките от частни съдебни изпълнители. В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е записано, че ако месечният доход е в размер между минималната заплата и двукратния размер на минималната заплата, принудително може да бъдат взимани една трета част, ако човекът е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Например, ако човек има брутна заплата от 2500 лв., нетно получава 1939,95 лв. Ако няма деца, догодина ще може да удържат заради дългове от заплатата му една трета от 1939,95 лв., или 646,65 лв. Реално за този човек няма да има промяна и следващата година отново ще получава 1293,30 лв. след удръжките от частния съдебен изпълнител, пишат от Труд.
Ако длъжник има месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната заплата и четирикратния размер на минималната заплата частните съдебни изпълнители могат да взимат една втора част от заплатата, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа, гласят текстовете от ГПК. Ако длъжник има заплата над четирикратния размер на минималната заплата, могат да му взимат горницата над двукратния размер на минималната заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната заплата, ако е с деца, които издържа. Хората с такива високи заплати ще разполагат с повече пари на месец след сумите, взети от частния съдебен изпълнител. Сега на хората с високи заплати и без деца трябва да им остават 1866 лв. след удръжките от частния съдебен изпълнител, а догодина ще им остават по 2154 лв.