В Пловдив живее магьосник. Казва се д-р Кирил Атлиев и е началник на Спешно отделение в Университетска болница „Свети Георги”. Моля ви, напишете за него, защото думите не са достатъчни да изразят благодарността ми, почитта ми и това, че този човек се зае с невъзможната мисия да спаси крака ми…и живота ми. Зае се и го направи. Бори се седмици наред, не обеща нищо, но всеки ден, дори и по време на отпуската си, идваше лично да ме види и да се консултира как съм. По време на престоя ми в болницата се запознах и с други спасени като мен пациенти. Пред кабинета на хирурга постоянно чакаха много хора. Докато си говорихме, те споделяха как са стигнали при д-р Атлиев невярващи, че вече нещо може да спаси крайниците им. Били отчаяни. В други болници им казали, че е прекалено късно.
„И моят случай е такъв. Бях развил остра форма на диабет, а прорезна рана на крака ми не можеше да зарасне заради него. Кракът ми беше много зле, медиците констатираха, че това е гангрена и е наложителна ампутация на ходилото. Д-р Атлиев чу отчаяния вопъл за помощ на дъщеря ми, зае се, спаси ме. По-важното е обаче, че освен мен, той спасява всекидневно и много други хора. И ги връща към живота. Това, и още много други писма пристигнаха в редакцията на БЛИЦ като благодарност към шефа на Спешно отделение в УМБАЛ „Свети „Георги” Пловдив д-р Кирил Атлиев.
„Искам да изкажа огромната си благодарност на д-р Кирил Атлиев. Това е истински професионалист и е един от малкото качествени доктори в България. Моя случай беше свързан с възпаление на лимфните възли, в продължение на повече от месец ходене по най различни „големи специалисти“ в рамките на България (казвам в рамките на България понеже ходих до доктори не само в Пловдив, а и в още 3 големи града в България) и в последствие всеки от тези „специалисти“ даваше някаква диагноза на моето състояние, никой от тях не успя да определи точно какво всъщност ми има и къде е проблема. Единствено една случайност или по точно доволен пациент на д-р Атлиев ме насочи към него.
Възхитен бях от професионализма му никой от предишните „доктори“ още „специалисти“ не беше сигурен в диагнозата си и тази несигурност си личеше по това, че никои не предприемаше мерки за моето оздравяване, единствено д-р Атлиев беше убеден в думите и преценката си и реагира веднага. В последствие след едномесечно лечение аз вече бях добре, а единственото за което трябваше да се притеснявам е това как да благодаря на този човек. Радвам се че има такива хора и се моля да са повече докторите като него”. Това е само малка част от писмото на друг наш читател, когото медикът е излекувал.
Трети споделя, че най-голямо впечатление му е направило отношението на медика към пациентите. Винаги бил внимателен и отзивчив, нищо, че често след нощно дежурство слизал от операция да консултира болни, нищо, че не бил спал, нищо, че бил изнервен. „Аз съм длъжен към всички пациенти да се отнасям грижовно и добре. На това уча и младите стажанти в болницата. Човек пристига със своята болка и търси спасение, и ако ти не му обърнеш внимание, ако не го обгрижиш, ако не му дадеш надежда за спасение, значи игнорираш своя морален дълг. А той е да помагаш и да бъдеш човек”, бе единственият коментар на д-р Атлиев пред БЛИЦ.
На въпрос кое му е най-трудно в професията, просто махва с ръка и казва. „Това няма значение, важното е да обичаш работата си и да си всеотдаен”. И поема по дългите коридори на болницата. За поредната операция и поредното спасение. В Пловдив благодарните пациенти го наричат рицарят в бяла престилка.
Кристина ИВАНОВА
Източник: Блиц
