Вече 18 години Антон Горчев не е между нас. Роден е на 10 ноември, но 1989 г. не е ново начало за него, а началото на края му. Добре че беше събитието „100 години българско кино”, та отново се заговори за „Козият рог” и за големите имена, направили филма. Днес единствените живи са Стефан Мавродиев и Марин Янев. Няма я Катя Паскалева, нито Милен Пенев, нито Методи Андонов и Климент Денчев, нито Тодор Колев.
Някогашният чаровник Антон Горчев си отиде от този свят едва на 60 години, през 2000 г. – отритнат, преднамерено забравен. Актьорът с 50 роли в киното и 80 в театъра е бил последните десет години от живота си не само отхвърлен и изоставен от съсловието, но и лишен от препитание.
Отявлен левскар, страхотно сръчен, голям чешит, мъжко момче, предан приятел. И даровит актьор. И освен като Караиван в „Козият рог”, винаги е наслада да го гледаме като съвършен шоп, или като художникът Тасо – героят на Емилиян Станев от „Язовеца”. Може да е коварен и злопаметен дон Алфонсо д`Есте от „Лукреция Борджия”. Или личност от друго време като Иван Кондарев.
С малката Невена Андонова в „Козият рог“, 1972 г.
Когато днес гледаме „Козият рог” си даваме сметка, че дори да беше изиграл една единствена роля – на Караиван, пак щеше да остане в паметта на хората. Най-хубавото е, че той направи и много други роли в киното и театъра – „Иван Кондарев”, „Време разделно”, „Язовеца”, „Нечиста сила”, „Страстната неделя”, „Демонът на империята”, „Сватбите на Йоан Асен”. За да стигне до тъжната шегичка, че дублира Робърт де Ниро в „Шофьор на такси”, понеже се прехранва като таксиджия с пребоядисаната си кола.
Като студент го мислят за драка, скандалджия и побойник. На сцената на ВИТИЗ обаче изиграва Хамлет. Редят се на опашка да го гледат, цяла София говори за него, а момичетата го боготворят. Всички помним неговия глас – невероятен, ярък и забележителен. Мнозина го смятат за надменен. Всеки обаче, който се доближи до него разбира, че високомерното му на пръв поглед държане е само броня. Тони Умното, както го наричат в компанията, прави и на мравката път.
Всичко започва от Коньовица, където Тонката, както го наричат приятелите му от квартала, мечтае да стане летец. Но съдбата отрежда друго. Разболява се от туберкулоза и с това всичките му шансове пропадат. Но, както казват, една врата се затваря, за да се отвори друга – хваща се в самодейната трупа при столичното читалище „Св.Св. Кирил и Методий”. И един ден при децата идва самият Константин Кисимов. Веднага си харесва Антон и го кани да играят заедно „Андрешко” по Елин Пелин. И така – напред към ВИТИЗ! Само че на втори кръг го къса Кръстю Мирски. Обяснява, че има „несъответствие между глас и фигура”.
И вместо студент, момчето става войник. В казармата тренира здраво гласа си и почти го докарва на фалцет. Веднъж дори отнася карцер за това упражнение. Усилията дават резултат и Антон Горчев е приет в класа на проф. Сърчаджиев. „Бяхме страхотен клас, но имах късмет, че попаднах в компанията на Спас Джонев и Йордан Матев. С тях обикаляхме кръчмите, но даже и там се учех на актьорски мурафети”, обича да разказва актьорът.
В кадър от „Козият рог“, 1972 г.
Звездният му час е „Козият рог”. Всички в екипа разказват какви невероятни попадения има актьорът. Горчев е градско момче, но по време на снимките се влюбва в козите. Харесва си една коза и я кръщава Ленка. Преди всеки дубъл тя го лизва по лицето за кадем. Операторът Димо Коларов най-накрая моли Ленка да близне и камерата, за да има филмът успех. Така ама тя не иска. Не всеки е близнат от късмета.
До сетния си дъх актьорът е влюбен в жена си – неговата колежка от Пловдивския театър Соня Маркова. Тя е една от красавиците на ВИТИЗ. „Нашето беше любов от пръв поглед. За пръв път се видяхме на входа на театъра в Пловдив. Тя носеше кошница с грозде. Поканих я на разходка. Тя отказа и…вече толкова години сме заедно…”, винаги с голяма нежност споделяше Антон Горчев.
Режисьорът Павел Павлов, който е приятел с Горчев от студентските години, разказва анекдоти с него. Когато се представя на колегите си във Варненския театър, подава ръка на по-възрастен колега, който му пожелава на добър час и назовава името си – Идеал Петров. А Тони като не знае, че това е истинското му име, отвръща: „Аз съм Поморин Гочев, сърдечно ви благодаря”. Тогава в родината има две пасти за зъби – едната е „Идеал”, а другата „Поморин”.
Павлов го снима в тв филма „Язовеца” по Емилиян Станев. По това време Тони е на върха на славата си. Вече е изиграл Караиван в „Козият рог” и Иван Кондарев от едноименния филм. На снимачната площадка за първи път се среща с Невена Коканова. След това повтарят тандема и в пиесата „Лукреция Борджия”. Когато започват снимките на филма „Язовеца”, вечерта в ресторанта Тони се обръща към Невена: „Венче, имам голяма молба към теб, ето ти ключа, заключи ме отвън и не ми отваряй, докато не стане време за снимки”. „Защо бе, Тонка?” А той с басовия си глас избоботва – „Абе, тъй, за всеки случай. Да не взема да се изкуша да сляза в барчето, че току-виж станало като в „Козият рог”.
В постановката „Я, колко макове“ на Варненския драматичен театър
Казват, че Горчев е пиел заради Дионисиевата философия, никога не се е напивал лошо. Ставал по-жизнен, по-добър. Никой не помни скандали с него.
Последните месеци от живота на великолепния актьор са една кошмарна агония. Изпаднал и брадясал, той обикаля капанчетата около Военна академия и предлага да ги забавлява срещу една малка гроздова и една цигара „Арда”. Изкарва по някой и друг лев като шофьор на такси и нощен пазач на строеж. Съпругата му, звездата на Сатирата Соня Маркова пък се пробва като фризьорка. Това са най-тежките времена след 1990 година. През 1989 г. Горчев той е на 49 и в зенита си. С приятелката си Катя Паскалева мечтаят за нови звездни мигове в киното, което вече няма да бъде отвъд желязната завеса. Мислил ли е тогава, че ще го съкратят от театъра преди да навърши години за пенсия?
През 2000 г. Горчев извежда за последен път двата си дога в градинката пред театър „София“ и след това го намират паднал, бездиханен вкъщи.
Източник: artday
