Обичам да чета всякакви истории и съм дълбоко съпричастна с авторите. Затова реших, че мога и аз да споделя живота си с читателите. Преживях какво ли не, но и за миг не съм допускала мисълта, че на 60 ще се чувствам по-щастлива, отколкото на 20.
За първи път се омъжих на 20 години. Бях младо момиче, безумно влюбено в свой съгражданин. За съжаление щастието ни не продължи дълго. Много скоро съпругът ми започна да злоупотребява с алкохола и да ми изневерява с други жени. По онова време имах бебе на няколко месеца, но не можах да понеса запоите и измамите на мъжа си, затова си събрах багажа и го напуснах.
Година по-късно се омъжих повторно за вдовец, който осинови дъщеря ми. С втория ми съпруг бяхме заедно повече от десет години и от брака си имаме син. Но не ми било писано да съм щастлива, защото и той се пристрасти към алкохола. Непрекъснато се карахме и биехме. И точно тогава, когато бях загубила надежда, в живота ми се завърна бившия ми мъж. По някакъв начин успя да ме убеди, че се е променил и все още ме обича. Не го смущаваше дори и факта, че имам син от вторият си брак. Повярвах му и се разведох. Но както са казали хората – счупеното не се лепи.
За пореден път се оказах излъгана. Тогава осъзнах, че алкохолизмът не се лекува лесно. Този път той не само пиеше и спеше с чужди жени, а и посягаше да ме удря. Дъщеря ми, вече семейна, не разбираше защото толерирам насилието, което баща й упражнява върху мен. Истината беше, че се страхувах да остана сама. С времето скандалите зачестиха и понякога, за да се спася, се обаждах на полицията.
Един ден си събрах багажа и за пореден път подадох молба за развод. Бях на 50, разведена, с три провалени брака, две деца и четирима внуци. А така исках да обичам и да бъда обичана, ала не можех да си позволя да попадна отново в този капан. В продължение на десет години живеех без мъжка подкрепа и любов. За кратко от жена се превърнах в баба. Но хората не знаем какво ни е подготвила съдбата.
Веднъж, докато пътувах с маршрутката, се заговорих с шофьора. Той ми правеше комплименти, а аз се изчервявах като ученичка. Отдавна никой не беше ми оказвал подобно внимание. Така, съвсем неочаквано, в живота ми влезе Христо. Срамувам се да призная как се страхувах. Недоверието към хората ме възпрепятстваше да се радвам и да ценя малките мигове. Но въпреки съмненията си, направих усилия и не съжалявам.
Днес съм на 60 години и съм омъжена за четвърти път. Надявам се това да е последният ми брак. Със съпруга ми живеем в мир и хармония. Не съм и предполагала, че на тази възраст ще бъда толкова щастлива. Сега се радвам на втора младост: ходим на кафета, кино и изложби. Защо ви пиша това? Изобщо не се хваля. Просто исках с личния си пример да покажа, че никога не е твърде късно да обичаш и да бъдеш обичан. Щастието ще ви намери на всяка възраст …
Източник: lichna-drama
