Според решение от 25 юли 2023 г. арбитражен трибунал, съставен от международно признати специалисти, конституиран по правилата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на другите държави (ICSID) към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, отхвърли искането на защитата на България за незабавно отхвърляне на иск от близо милиард евро по Договора за енергийната харта, предявено от децата на предприемача Денис Ершов, съобщава defacto.bg.
Наследниците на Ершов подадоха иск от името на починалия си баща през ноември 2022 г. Те твърдят, че серията от неправомерни действия на български държавни органи са довели до краха на инвестицията му в „Петрол“ АД, бивш държавен дистрибутор на нефт и газ. През 2021 година Егор и Василица Ершови уведомиха дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите, че ако в тримесечен срок не се постигне извънсъдебно споразумение, ще заведат иск в ICSID за действия и бездействия на редица български институции, чрез които незаконно е завладяван „Петрол“ АД през 2013 година.
През 2000 г. Ершов придоби не пряк мажоритарен дял в „Петрол“ АД чрез холдингова компания, когато дружеството е приватизирано. Година по-късно, при управлението на правителството на Иван Костов, Денис Ершов бе изгонен от страната със забрана да влиза в България от Атанас Атанасов, тогава директор на Националната служба за сигурност. Формалната причина бе – заплаха за националната сигурност. Бизнесменът обжалва, съдът отмени заповедта на Атанасов и от 2004 г. Ершов отново получи право да влиза в страната. През четирите години на изгонването управлението на „Петрол“ АД бе поверено на българския акционер Митко Събев.
В иска си наследниците на Ершов твърдят, че незаконните действия на българската държава са направили инвестицията му уязвима за финансови злоупотреби и са подкопали репутацията на баща им, като същевременно са позволили на Събев да затвърди позицията си в бизнеса. Посочват, че инвестицията на баща им в „Петрол“ АД е била значително компрометирана от продажби на акции въз основа на неистински документи. Отделно, България е нарушила Договора за енергийна харта чрез мерки, включително и забраната за национална сигурност и отказ за спирането на продажбите на акции на Българската фондова борса.
По делото държавата се представлява от екип на White & Case от Вашингтон и българската кантора „Томов и Томов“. Като част от защитната стратегия по заведения иск, адвокатите на държавата подават предварително възражение за отхвърляне на иска с твърдение за явна неоснователност без разглеждането му по същество.
Според арбитражните правила, страната може да възрази, че един иск е явно без правно основание. Възражението може да се отнася до съществото на иска, юрисдикцията на Центъра или компетентността на Трибунала. Арбитражно правило 41(5) предвижда възможност за ускорена процедура за разрешаване на неоснователни искове още на предварителния етап от производството. Идеята е да се даде възможност исковете, които нямат правно основание или по отношение на които липсва юрисдикция на Центъра, респ. компетентност на трибунала за разглеждането им, да бъдат отхвърлени в началото на процеса, преди да са предизвикали ненужно изразходване на ресурси на страните.
В случая арбитрите Хуан Фернандес-Арместо, президент на състава от Испания, Ян Полсън, с три националности – шведска, френска и от Бахрейн, и Тоби Ландау – Великобритания, обаче преценяват, че възражението на българската защита не е основателно и определят сроковете за по-нататъшно разглеждане на производството.
Решението на Трибунала засега не е публично обявено, но от информация, оповестена на сайта на Центъра, става ясно, че искането на България за предварително отхвърляне на претенциите е оставено без уважение и делото ще продължи с разглеждането му по същество. Българското правителство ще трябва да предоставя нови аргументи по спора, а наследниците може да поискат обезпечаване на доказателства.
Възражението на защитата струва няколко милиона, а изходът от приключилата фаза ще бъде калкулиран при разпределяне на отговорността за разноски по делото при окончателното приключване на производството.
