Още миналата година излязоха прогнози, че между 2017 и 2019 г. е много вероятно да има много влажни и дъждовни лета. Подобни условия последно е имало между 1911-1914 г., съобщавя „Трафик Нюз“.
В климата на ХХI век ще са по-изявени континенталните тенденции в сравнение с втората половина на ХХ век. Ще има по-резки преходи от зима към лято и обратно. Преходните сезони ще се свият. По принцип летата ще са по-къси, зимите – по-дълги и продължителни. Така е било в началото на ХIХ век.
В планетарен мащаб се наблюдава тенденция към по-хладен и влажен климат през следващите няколко десетилетия. Това е свързано с настъпващия свръхвекови слънчев минимум. Към 2045 г. средната температура на Земята ще бъде с около 0.5 по-ниска, отколкото е сега, пише Флагман.
Всъщност затоплянето на климата на Земята не е факт от около 2003-2007 г. насам. По-правилно е да се говори, че след 2000 г. има „климатична пауза“. Конкретно за България – климатът спря да се затопля и дори леко стана по-хладен след 2007 г.
Причината за климатичната пауза е стихването на слънчевите изригвания след 1980 г. и особено в рамките на този 11-годишен цикъл 24-ти в Цюрихския ред. Слънчевите изригвания са първичен фактор, който води до засилване на меридионалния пренос на въздушни маси от север на юг в Северното полукълбо, т.е.способстват за по-влажен и хладен климат. Поради това, че слънчевите изригвания стихват след 1975-1980 г., може да се каже, че свързаният с това източник на охлаждане на климата на Земята постепенно е стихвал, а през последните десетина години този механизъм вече почти не работи. Точно това е и причината за „климатичната пауза“.
Очаква се слънчевите изригвания като явления да се засилят след 2030 г., тогава и климатичната пауза ще свърши, а климатът ще тръгне бързо да се захлажда.
Нещо повече – анализът на инструментални метеорологични данни за периода 1900-2015 г., а така също и на данни за нарастването на годишните пръстени на дърветата за интервала 1770-2012 г. дават възможност да се построят числени модели за очакваните изменения в климата на България за периода до около 2045 г.
Доц. Комитов е ръководител на екипа, извършил този анализ. Отделно подобен модел е изработен и за хода на слънчевата активност в следващите около 50 г. И двата модела показват общо взето много близки и напълно съгласуващи се помежду си резултати въпреки различните данни.
Първо, ще има кратък, но дълбок температурен минимум от 2017 до 2021 г., обусловен преди всичко от намаление на слънчевата активност около 2019-2020 г. Той е много добре изразен точно през зимните месеци (декември-март). Очаква се до 2021 г. да има две или три сурови зими, подобни на тази през 1985 г., или дори една още по-сурова, например като през 1954 г.
Ето защо сравнително студената настояща зима на 2016-2017 г. не бива да се приема за някакво изненадващо явление. Тя по-скоро трябва да се разглежда като преходна. Т.е. нещо средно между сравнително топлите зими от периода 2013-2016 (епохата на 11-годишния максимум на слънчева активност) и студените зими около предстоящия слънчев 11-годишен минимум, който ще настъпи в края на 2019 или началото на 2020 г.
Въпросното застудяване ще обхване повечето месеци от януари до октомври през следващите няколко години.
Второ, от 2030 до 2045 г. климатът в България ще е много студен и влажен, особено през пролетта и началото на лятото.
Трето, за Слънцето периодът 2030-2045 г. също се оказва много интересен. Характеризира се с много слаб слънчев цикъл под номер 26(SC26), чиято низходяща фаза обаче се оказва прекъсната от началото на следващия 27-и поред цюрихски 11-годишен цикъл. Т.е. така да се каже – слънчевият цикъл SC26 остава незавършен, защото преди това да се случи, започва следващият 11-годишен слънчев цикъл.
С други думи, очаква се около 2040-2045 година в дългосрочното поведение на слънчевата активност да се случи събитие, което няма аналог със сигурност поне през последните 200 години.
Особено интересно е, че до подобен извод достигат и някои руски и американски специалисти въз основа на теорията за „слънчевото динамо“. Периодът се очаква да бъде особено интересен за климата на България, както и за Земята като цяло.
След 2030 г. температурите ще са драстично надолу, валежите – драстично нагоре
Източник: lekuvai
