Законът за изобилството гласи, че изобилието на живота ни се определя като нашето духовно наследство. Във всеки момент е на разположение. Чрез нашето погрешно духовно нагласяне и липсващата ни вяра често е предизвикано ограничаване на нашето вътрешно и външно богатство – и по този начин липсва.
Щом като човек осъзнае кой е той в действителност и влезе във владение на своето духовно наследство, в неговия живот се проявява Законът за пълнотата. На този, който спазва този закон в цялата му пълнота, вече нищо не му липсва. Иисус е казал: „…защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме.“ Като откриваме навсякъде готовността на живота за изобилие, предизвикваме неговото проявление.
Това прозрение има стойност, само ако превърнем от този момент насетне целия си живот в едно единствено разкриване на „вътрешното изобилие“. Който обаче не осъзнае това „вътрешно изобилие“, той сам препречва пътя на самия себе си и на своя успех. Така той пречи на изобилието на живота да се прояви. Тогава не помагат нито големите усилия и положителното мислене, нито и най-сърцераздирателните молитви, тъй като животът може да отрази в света извън нас само вътрешната ни действителност.
Нека проумеем, че по своята вътрешна природа сме богати, че имаме успех. Живейте с това прозрение, превърнете се в истински магнит за изобилието. Тъй като навсякъде съществуват възможности и пътища. Всичко, което ви се случва, по същността на своя вътрешен потенциал представлява шанс, който животът ви дава, за да даде възможност на изобилието да се прояви чрез вас. Не трябва при това да се оставим да бъдем подведени от външното. И там, където на пръв поглед няма какво да бъде открито, има такива възможности. Дори и външната реалност да противоречи още твърде много на вътрешните картини на изобилието, дори и обстоятелствата да ни изглеждат още толкова трудни, чрез утвърждаването на изобилието се издигаме над тях и ги променяме.
Но цялото позитивно мислене и всякакви усилия не могат да ни заведат до успеха, ако вътре в нас непрекъснато мислим за ограничения и липса. Или пък, като оправдаваме липсата на нещо като следствие от „кармични“ причини. И кармата може по всяко време да бъде променена и никой не ни принуждава да продължаваме да бъдем жертва на неосъзнати модели на поведение.
Често чувстваме, че не заслужаваме да живеем действително в изобилие. Тази нагласа със сигурност пречи да се прояви това, което животът иска с готовност да ни даде. Получаването е само едната страна на закона, другата страна е даването! Който насочва вниманието си само към едната страна на закона, отменя чрез своето себелюбие действието на закона: „Който не дава, няма да получи, няма жътва без сеитба.“ Така както сеитбата обуславя жътвата, така даването обуславя вземането. Законът за изобилието може да се прояви само в такава степен, в каквато сами се превръщаме в канал, чрез който изобилието се проявява.
Превръщам се в канал, като сложа край на абсолютно всички несъзнателни мисли за ограничение и липса, за да не се превърна сам в препятствие за действието на закона. И като след това дам най-доброто, на което съм способен. При това нематериалните неща са най-несъщественото и най-лесно се разделям с тях, макар че много от нас още тук се провалят. Същественото и трудното е да се откажеш от егоизма си, както и да приемеш неограничената готовност да служиш на цялото според силите си. Тази воля да служиш на мирозданието произтича от любовта. За да мога изцяло да се възползвам от изобилието, трябва да предам моето малко Аз в ръцете на моето Истинско Себе, на Бога в мен. Иисус е казал: „Устремете се към царството божие, и всичко останало ще ви се въздаде“.
Не би трябвало да се отказваме да се държим по този начин и когато сме постигнали успех и живеем в изобилие. Тъй като само така се поддържа отворен пътят за потока на изобилието. Само така не само ще спечелим изобилието, но и ще го съхраним и даже ще го умножим, за да се възползваме мъдро от тази закономерност. Да се превърнем в канал, чрез който многообразните възможности за изразяване на живота могат да се проявяват и в полза на другите. Едва след като започваме да гледаме на себе си като на сътворци и се помъчим да направим по-добър света чрез нашите действия, изобилието ще бъде наш постоянен гост.
Изобилие не значи естествено само винаги да имаме достатъчно пари, макар и това да е част от него (имайте предвид, че презрението към парите прекъсва потока на изобилието към нас). Изобилието се проявява освен това и в съвсем незначителни случки от ежедневието, в нашите хармонични лични връзки, както и в степента на духовните ни прозрения. Който живее в изобилието, има постоянно всичко, от което се нуждае сега за съвършена изява на своето битие. Това може да бъде и изобилие от уроци, които представляват от своя страна само шансове на живота да се учим и да израстваме. Който живее в изобилието, наистина притежава в изобилие всичко и всеки аспект от неговия живот е в хармония.
Да бъдеш успешен човек значи си пробудил – да си пробудил себе си духовния човек. Истинското богатство е духовното богатство. Всичко води началото си от духа.
източник: duhovno.newage.bg
