Българският народ е дал благонадежден принос за развитието на човечеството. Това са 23-те велики изобретения на българите. Без тях днес ще ни е трудно да представим: интернет, социални мрежи, безопасност на пътищата, сутрешна закуска, четене на вестници, атомна безопасност и безопасност изобщо, работата на специалните служби, настройка на календара и на компютъра … продължавайте да четете и ще разберете какво още сме дали на света. Те те открито можем да наречем велики, защото те изцяло са променили света и живота на човека за по-добро.
Кажете Благодаря на големите ни сънародници, които са били горди българи и са дали толкова много на света! Това не е всичко! Нашият народ не е престанал, не се задоволява с това класиране на 23-те изобретения. 200-300 заявки за изобретения се подават за една година, но малък процент получават патенти.Този списък е непълен и всеки от нас може и трябва да се опита да го обогати. Бъди горд българин!
1.Киселото мляко
Може би най-известното по света изобретение на българина е киселото мляко. Откривателят на кисело-млечната бактерия, който придава специфичното вкус на нашето мляко, е доктор Стамен Григоров.
2. Компютърът
Първият електронен, непрограмируем компютър е изобретен от Джон Атанасов – американски физик, математик и електроинженер от българска произход. След първото влизане на атанасов атанасов се въвежда понятието „аналогов компютър“. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхностите, наречен „Лапласиометър“. Атанасов установява, че той има същите недостатъци като всички други аналогови устройства – точността му зависи от работата на други части на машината.
3. Електронният часовник
Първият дигитален ръчен часовник е изобретен от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век. Сред своите изобретения, освен първия цифров часовник, са първите компютърни системи за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни спътници, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.
4. Най-отдалечената планета от Слънцето
Това не е точно изобретение, а по-скоро откритие. Нека си спомним за професор Димитър Съселов, открил най-отдалечената от Слънцето планета. Тя се намира на 5 хиляди светлинни години от нашата звезда.
5. Принтерът
Българският физик Георги Наджаков открива фотоелектритното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромните му научни приноси на 22 юни 1937 г., когато изобретява фотокопирната машина. Фотоелектретният ефект е и в основата безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, на лъчевите дозиметри и на снимките от спътник.
6. Кирилицата
Българската азбука-кирилицата, създадена от Светите братя Кирил и Методий, заедно с глоголицата, е една от двете азбуки, използвани при записването на старобългарски книжовен език. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния. С влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. кирилицата се превръща в третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
7. Пътническият самолет
Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет „Дъглас DC-3“ е български. Неговото име е Асен Йорданов. Той е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София. Залив на антарктическия полуостров Земя Греъм е кръстен на Асен Йорданов.
8. Въздушната възглавница
В днешното време, в напрегнатите ни и забързан живот катастрофите са все по-често явление. Една от допълнителните екстри, които ни предпазват при катастрофи, е въздушната възглавница. Тя е изобретена от българина Асен Йорданов.
9.Телефонният секретар
Прадядото на телефонния секретар е изобретение, създадено от Асен Йорданов. Телефонният апарат Джордафон, изобретен от него, е имал секретар и дава възможност за конферентна връзка. Така в една разговор е възможно едновременно да разговарят помежду си няколко души. Още приживе неговите открития и заслужи са признати. Името му е вписано в „Книгата за почитани граждани на Ню Йорк“, а неговият портрет е изложен в „Залата на славните“ в Ню Йоркското летище „Ла Гуардия“. Негови лични вещи и архиви са изложени в музея „Музей на въздушното пространство“.
10. Двигателите на лунния модул Орел
Много малко хора знаят, че двигателите на лунния модул Орел са разработката на българската Иван (Джон) Ночев. На 16.07.1969 г. от космодрума Кенеди стартира американския космически кораб „Аполо 11“, с астронавтите Нейл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Алдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул Орел, за да направи първите човешки стъпки там. Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това успешното свързване на модула Орел с кораба Аполо 11. След 1989 г. Ночев иска да се върне в България, но внезапно влошава неговото здравословно състояние и спира и той умира през 1991 г. в Калифорния
11.Първата жена летец на боен самолет
По време на Балканската война (1912-1913) Райна Касабова е на 15 години и служи като доброволец в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1912 г. тя взема участие в боен полет с авиокомпания „Военно“ с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от Аеродрум Мустафа паша, като полета им продължи 43 минути. От самолета Райна хвърля послания с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Нейното име носеше ледник на Земя Греъм в Антарктика.
