В България решението за първата железопътна линия е било взето през далечната 1861-ва година. Открита била за движение само 5 години по-късно на 7-ми ноември 1866-та година, с дължина от цели 223 километра. И така в наши дни с влак можеш да обиколиш почти цялата страна.
Въпреки напредъкът в целия свят и развитието на високоскоростни влакове, тук все още не можем да се похвалим, че именно влакът е най-бързия начин да стигнем от точка А до точка Б.
Можем обаче да се похвалим с разнообразните цветове при влаковете, по-стилни мотриси, различен дизайн на купетата.
Ако обаче попиташ по-възрастен човек с какъв цвят свързва влаковете, със сигурност ще ти спомене за зелено. Имаш ли представа обаче защо влаковете от миналото са били зелени?
Счита се, че зеленият цвят е бил част от военна стратегия през Втората световна война. Примерът е взаимстван от царска Русия. Цветът не бил случаен, служил е като камуфлаж. Имало се е предвид, че повечето железопътни линии са минавали през горски участъци и така са се сливали с тях. Затова и отгоре са били боядисвани в сиво, за да не може вражеските войски да ги различат от един асфалтов път.
След войната този цвят остава като най-популярен, а зелените пигменти били най-евтини и дори устойчиви на слънчева светлина.
Днес най-евтината е кафяво-червената боя, която обикновено се използва при товарните вагони. Често обаче дори не можем да я забележим, защото по-голямата част от тези влакове са изрисувани с графити.
Източник: do-slez
