Попитайте колко често има пълен синхрон между мислите, чувствата, действията и думите ни. Ако сме честни, отговорът е много рядко. Хиляди причини ни пречат да осъществим (действието) истинските си желания и мисли (мисли, чувства) или да кажем високо и ясно своето мнение.
Мечтаем за почивка, работим по 10-12 часа дневно, казваме, че нямаме друг избор, а всъщност не можем да откажем на шефа допълнителна работа или колегията молба да заместим … Искаме да рисуваме, а ние сме счетоводители .. Казваме на детето, че няма пари за сладолед, а всъщност се тревожим за гърлото му.
Да, това лъжа изглежда дребна и благородна, като много други от ежедневието ни, направо безобидна. Други лъжи – като сбърканата ни професия, вече не ги наричат лъжливи. Толкова дълго сме лъгали себе си, че това е станало нашата Истина. Моралът, възпитанието ни, отговорностите ни, вярванията ни, всички те изискват от нас да поддържаме мира и разединението между мислене, действие и говорене.
Какво обаче мисли душата по този въпрос? Тя работи усилено да преодолее разединението. За душата няма благородни лъжливи, няма дребни леда. Тя не се интересува от морал и възпитание. Тя знае, че всяко разделение води до вътрешен конфликт и иска да го излекува. Душата иска да преминем отвъд всичките си ограничения, да излезем от тесните рамки, да обединим противоположностите и да станем цялостни. И душата ни помага да постигнем това. Понякога с странни и необичайни за нас средства. Болестите са едно такова средство. Когато не сме чули, когато сме пропуснали знаците, на душата не остана друго освен да се прибегне до болестта.
Болестта е езикът, на който тялото разговаря с нас. Тя ни учи на честност. Когато човек е болен, той забранява за всички „трябва“, за всички наложени ценности и чужди идеали. Забравя за синдрома „какво ще кажат другите“ и гледа себе си и своите желания. Болестта ни отвежда на Пътешествието към себе си, на което сме отказали да оттеглим доброволно. Докато сме болни, душата излъчва една по една истинска ценност на сърцето и ни учи да живеем в синхрон с тях. Дошло е времето да се освободим от разединението, от разрушителните мисли, убеждения и действия.
Душата иска да повярваме, че когато сме истински и следваме своите мисли, точно тогава ще живеем най-добре и ще общуваме най-пълноценно с другите. Здраве сме, само когато сме сме на себе си! Ако научим тази урока доброволно, на душата няма да е необходимо да използваме болести и инциденти, за да привлечем вниманието ни.
Източник: gnezdoto
