И така, нашият мозък е много сложен орган. И той възприема информацията, разбира се, не директно, а чрез поредица от „окончания“ – нашите рецептори, нервни окончания. И след като информацията бъде получена, тя се обработва и изпраща до мозъка.
Рецепторите са вид сензори, които получават информация, обработват я и след това я предават по-нататък. Но всеки сигнал се разпознава по специален начин от всеки „сензор“ и следователно върху кожата, например, има повече рецептори за допир, болка, топлина и студ. И те могат да бъдат заблудени. По-специално, студените рецептори лесно се заблуждават от ментови бонбони, паста за зъби или дори цигари с ментол. Именно последният е отговорен за временното активиране на рецепторите.
Биолозите отбелязват, че веднага щом ментолът ги удари, те изпращат сигнал до мозъка: тук уж е студено, въпреки че температурата всъщност може да не се променя изобщо. Между другото, това работи и в другата посока: можете също да измамите рецепторите, които работят за топлина. По-специално, спомнете си как устата Ви „гори“, когато ядете нещо пикантно? И така, вината за това е капсаицинът, който се съдържа например в лютите чушки.
Но рецепторите работят и спрямо собствената си температура. Ако поставите горещата си глава върху парче желязо при нормална температура, може да останете с впечатлението, че е хладно. Обратно, когато имаме студени ръце, може да почувстваме, че предметите, които докосваме, са твърде горещи. В резултат на това нашите рецептори са почти най-добрият термометър. Без термометър можем да разберем кое е горещо и кое е по-топло. Можете дори да разберете, че човек има треска – и която, нормален медицински термометър ще установи.