Защо сме толкова озлобени? Къде отиде човечността?!

Здравейте, мили дами. Аз съм мъж, но редовно следя сайта, тъй като тук намирам интересни теми. Реших да споделя с вас какво ми се случи преди няколко дни.

От години живея в едно от софийските села. Тук се чувствам добре, въпреки мизерната пенсия, която получавам. Преди дни, разхождайки се в селото, видях огромно дърво, отрупано с круши. По земята имаше много нападали плодове. Собственикът беше в градината и вършеше някаква работа. Подвикнах му: „Добър ден, брат. Извинявай, мога ли да си взема 2-3 круши? Изглеждат много вкусни!“.

Не мога да ви опиша с каква злоба ме изгледа човекът! Троснато ми каза: „Крушите са продадени! Клиентът след малко ще дойде да ги обере!“.

Нищо не казах, тръгнах си като някакъв престъпник. Замислих се колко сме се озлобили ние, хората… Сетих се как преди години един от съседите ми подгони със заплахи малко момче, поискало му ябълки. Старецът отдавна не е на този свят и нищо не отнесе със себе си в гроба.

Много сме се променили… Когато бях дете, хората бяха по-човечни, помагаха си. Тогава давахме с чисто сърце, с радост. И Господ многократно ни връщаше стореното добро. Майка ми така ме възпита: Благословен е онзи човек, който помага на нуждаещите се! Дори в Библията пише, че ще ти се пише в книгата на доброто, дори само чаша вода да дадеш на жадния.