Един Ангел се обърнал с молба към Бог:
– Отче, имам проблем.
– Какво те вълнува, Ангел мой? – приветливо се усмихнал Господ.
– Разбираш ли, Създателю, вече ми е трудно да изпълнявам задълженията си на Ангел, защото започнах някак си по-трудно да разбирам хората… От време на време ми се струва, че още малко и ще започнат да ме дразнят! А нали трябва да проявявам ангелско търпение!
– А какво именно те дразни у хората?
– Те през цялото време са недоволни от това, което са, но често не знаят какво точно искат. Постоянно се оплакват от нещо. Воюват помежду си и унищожават природата. Ненавиждат тези, които са различни. Зависят от чуждото мнение и често не вярват на мъдреците, а на дърдорковци и демагози. Покайват се в църквата, само за да могат отново да грешат. Това ме потиска!
– Да, сине мой, положението е сериозно, – казал замислено Бог. – Ти си прав, че нещо трябва да се направи. И то веднага! В теб се е появила оценъчност – а това е признак, че преставаш да бъдеш Ангел… Навярно си се заразил от хората!
– И аз това казвам – подтиснато отговорил Ангелът. – Струва ми се, че не ми достига нещо в професионално отношение. Чувал съм, че някои Ангели ходят на курс за повишаване на квалификацията. Мога ли да помоля за такова обучение?
– Можеш, сине мой. Има наистина такива курсове и те са много ефективни. Тези, които се учат добре, като правило, достигат до отлични резултати.
– А по какви предмети се обучават там?
– Различни. По най-различни предмети! Бих казал, многостранно образование! Буквално университет за Ангели. Непременно ще намериш приятели и единомишленици и няма да скучаеш.
– А каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?
– В по-голямата си част е интерактивно. Всичко минава през личния опит, чувства и усещания. Е, ще има и малко теория, макар и от различни гледни точки. И то заради пустия плурализъм и свобода на избор.
– Да, точно това е, което ми трябва. Много искам да отида на такива курсове. Какво е нужно за това?
– Какво е нужно? Само да се запознаеш с условията на прием, сине… Първо, ще получиш тяло, то ти се дава веднъж и завинаги и не може да го сменяш. Може да ти харесва или не, но то ще бъде единственото, с което ще разполагаш до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временно ползване, за един или друг срок. Това ясно ли е?
– Ясно. Няма да има нищо мое, освен тялото. Трябва да го пазя, защото по време на обучението то ще е едно.
– По-нататък. Ще трябва да се учиш ден и нощ, толкова време, колкото е необходимо за завършване на процеса. Всеки човек и всяко събитие ще станат твои Учители, затова няма смисъл да им се обиждаш.
– А ако те грешат?
– Не съществуват грешки, само Уроци. И Учители. Ти също ще бъдеш Учител за някого. Имай предвид това.
– Аз? Учител??? Но аз не умея! Ами ако не се получи?
– Е, и това може да се случи… Неуспехът е неделима част от успеха. Всеки пропуск може да се проанализира и да се превърне в нов успех.
– А мога ли да се откажа от Урока, ако не се получава?
– Урокът ще бъде повтарян в най-разнообразни форми, докато не го усвоиш напълно. Ако не усвоиш леките уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш, взимаш изпита и преминаваш към следващия Урок. Извинявай, но такава е програмата.
– А как ще разбера, че Урокът е усвоен?
– Ще разбереш, че Урокът е усвоен по това, че поведението ти и разбирането ти ще се променят. Мъдростта се достига с практика.
– Да, разбрах. Искам по-скоро да достигна до по-голяма Мъдрост!
– Не се лакоми, Ангеле! Понякога малко е по-добре от едно голямо нищо. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Подсъзнателно правилно ще определяш колко енергия да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Гледай какво имаш и знай, че именно това си и поискал. Твоето „днес“ ще е обусловено от твоето „вчера“ и твоето „утре“ ще е определено от твоето „днес“.
– Но ако сгреша и ако съм избрал, не каквото трябва и това създава проблеми?
– Каквото е вътре, това е и отвън. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Когато промениш това, което е вътре, и отвън нещата постепенно ще се променят. Животът ще ти подскаже.
– А как? Как да чуя подсказването?
– Болка – това е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако на душата или на тялото ти е болно – това е сигнал, че нещо трябва да промениш!
– Нима другите Ангели, обучаващи се в курса, ще ми причинят болка, Отче?
– Помни, че всички сте Ученици при равни условия. Другите са само твоето отражение. Ти не можеш да обичаш или ненавиждаш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества. Помни, че там има само Ангели, подобни на теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка е просто игра, оценка, реакция на твоя ум.
– Трябва ли да зная още нещо, Господи?
– Да. Искам да разбереш, че там където ще попаднеш, няма по-хубаво място от „Тук“. „Там“ изобщо не е по-добре от „Тук“. Миналото трябва да забравяш, а бъдещето не можеш да предвидиш. За теб наистина важен ще е само мигът, наречен „Сега“.
– Малко ми е трудно да разбера за какво говориш. Но ще се постарая. Но си мисля, че Учителите ще ми разтълкуват всичко, нали?
– Не прехвърляй отговорността върху Учителите или някого другиго. Учителите ще ти зададат програма, но ще се учиш ти. Колкото искаш да усвоиш, толкова и ще остане с теб.
– Ще се постарая да науча всичко, което е възможно!
– Да, Ангеле мой! Прави най-доброто, на което си способен, и няма да сбъркаш.
– Но ти, Господи, нали ще ме ръководиш, както и досега? Или ще трябва да се уча по книги и конспекти?
– Няма да те оставя нито за миг, сине! Ще бъда с теб и в теб. Но ще бъдем далеч един от друг и ще ти се наложи да се научиш наново да ме чуваш. Но мога да те утеша – всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите и конспектите. Всичко, което трябва да правиш, е да се наблюдаваш, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си. Така че, ако не си размислил, сега ще те транспортирам до мястото на обучение!
– Добре! Благодаря, Отче! Готов съм. Само да не забравя всички тези наставления!
– Е, тук вече те чака изненада, малкия, – засмял се Създателят. – Знаеш ли, същността на преподготовката на Ангели се състои в това, че те наново, от чисто белия лист влизат в програмата. Ти ще забравиш всичко, което ти казах досега. И ще си го спомниш тогава, когато бъдеш готов… Е, тръгваме ли?
– Тръгваме! – решително тръснал с криле Ангелът и съзрял отворилия се пред него тунел, затворил очи и се спуснал в бездната. В пълната неизвестност. Но той се доверявал на Бог и затова и не се замислил. Впрочем полетът му не бил много дълъг…
…Раздал се вик и някъде на Земята се родил още един човек.
Източник: Gnezdoto
