Нека започна така : На 21 съм. Жена съм. И съм руса.
Това е лирическо отклонение, за да подсиля хейта ви, който ще последва след тази статия… Една блондинка ще ви говори за казармата. Кофти, нали ? Ама все някой трябва да го направи.
Какво знае една „руса пикла“, както ще ме наречете, за казармата? Честно казано не много. Но като се замисля – вероятно повече от днешните мамини с(в)инчета, които дори не са се интересували от някогашната военна служба. Така де – едно време момчетата искаха да са войници, кефеха се на пушки, пистолети… синьото им беше любим цвят. Сега … Е, сега си падат по розовите шорти, обезкосмените ръце и селфитата.
За Казармата…
Та, за казармата – дядовците ми починаха твърде млади, за да могат да ми разкажат какво е било по тяхно време. Но пък на мен ми е интересно и съм събирала мнения на хора, минали през този „ад“. Чувала съм много истории за казармата. Къде хубави, къде лоши. И винаги съм си обяснявала идеята на казармата по следния начин – вид изпитание за младите „жребчета“, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един истински мъж.
И знаете ли – точно така е. Има голяма разлика между мъжа, минал през казарма и днешните момченца, които са обличали военна униформа само за пейнтбол и са стреляли с пушка само пред компютъра на някоя игра.
България има спешна нужда от мъже с главно М, но как да стане, като вместо с военно обучение, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.
Едни се оплакват и до ден днешен пазят лоши спомени от военната си служба, други казват „беше хубаво“ . От коя група ще си – вероятно е зависело от добрата адаптация на младите войници. Или, както един познат ми каза „трябваше да бъдеш иновативен и адаптивен, за да не те мачкат, а да си отгоре…. и за да ти е добре там.“
Някои казват, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на много неща там и трябва да я има. Какво всъщност се е случвало във военните поделения знаят само тези, които са били там. Ние можем само да разказваме техните истории:
Ранно ставане, ранно лягане, точно определено време за хранене. Ядеш, каквото има, ако не – не ядеш изобщо. Ако си гладен и храната не стига, защото по-старите вече са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на войниците от свижданията с роднините.
Наказания. Заслужени или не е друг въпрос. При неизпълнение на дадена задача, едно от честите наказания е било чистене на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи доста зле, но всъщност казват, че тази работа се вършела за два часа и после си почиваш, докато другите ги юркали навън. Та някои направо са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви казах!
Гадни условия, мизерия, много хора в една стая. Казармата е била изпитание за младите момчета, или „жребчета“, нещо като проверка – кой ще издържи, кой е най-силният?
Здрава дисциплина, учене, физически упражнения и много практическа работа. Мъжете, минали през казарма могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги защити от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.
Много хора – много мнения, но всички, които попитах „На какво ви научи казармата ?“ отговарят – „На дисциплина и самостоятелност.“
А това е нещото, което липсва на днешния мъж.
От една блондинка …
Една от най-големите глупости на демокрацията е отмяната на задължителната казарма. Казарма трябва да има. Задължителна. Ако не две години, то поне 6 месеца или дори 3. Но момчетата след 12-ти клас трябва да ги хващат и да ги научат как да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се издържа на студ и глад, без мрънкане в името на някоя кауза. И най-вече – как да се пуснат от дългите поли на мама.
Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя доста по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита вече във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и поведение на малки ку*ви с много претенции.
Защото вие сте на път да погубите българския мъж!
Трябва да се научите да бъдете мъже… поне наполовина истински, колкото са били бащите и дядовците ни.
Автор: Адриана Аврамова
Източник: highviewart