Двама братя се скитали в гората, но се стъмнило и сбъркали пътя. Вървели дълго, премръзнали. След време стигнали до малка къща. Почукали на вратата. Показала се прегърбена старица.
– Трябва да влезем, замръзнахме – казал по-големият брат.
Старицата го изгледала и понечила да затвори вратата.
– Почакайте, моля Ви! – казал по-малкият. – Заблудихме се в тъмнината и сбъркахме пътя. Ще ни приютите ли тази вечер? Утре сутрин тръгваме, моля Ви.
Старицата се замислила за секунда, но ги поканила да влязат. Запалила печката и стоплила яденето.
– Пфуу, много горещо стана тука, не се диша – казал по-големият.
– Ако бяхме отвън, да бяхме умрели от студ – припомнил му по-малкият.
Бабата сложила на братята да вечерят.
– Много сол си сложила, бабе – казал големият. – Не се яде от сол.
– Благодаря за вкусната гозба – усмихнал се малкият, въпреки че яденето наистина било пресолено. – Бяхме прегладнели. Може ли и чаша вода?
– Много е студена – казал ядосан големият щом отпил.
– На мен ми дойде освежаващо – благодарил ѝ отново по-малкият.
Дошло време да си легнат. Големият подшушнал на брат си:
– Кой знае къде ще ни сложи гърбавата. Няма да успеем да си починем като хората.
СтарИцата се престорила, че не е чула. Завела ги в другата стая и казала на малкия:
– Ти ще спиш там – посочила единственото легло.
– А аз? – попитал големият.
– Ти ще спиш на земята, и без това леглото ще е твърде неудобно за теб – отвърнала старата жена и излязла от стаята.
На сутринта тя направила закуска и чай, но в чашата на големия сложила и оцет.
– Благодаря за чудесната закуска – казал малкия искрено.
– Е, закуската наистина си я биваше – съгласил се големият и отпил от чая голяма глътка.
Започнал да се дави, а след като му преминало казал:
– Много си злобна, бабке! Нарочно си ми сложила оцет в чая, цял ден сега да ми киселее и горчи.
– На мен още ми киселее и горчи от думите дето ги изрече снощи – отговорила старицата. – Нека това ти е за урок.
– Благодаря за гостоприемството и приемете моите извинения – казал малкият.
Тръгнали те по пътя си, а големият рекъл:
– Не стига, че ядохме пресолено ядене, после пихме ледена вода, от която чак ме боля корем, двамата спахме на едно легло, а тази сутрин нарочно и оцет ми беше сложила в чая, а ти ѝ благодари и се извини. Това на нищо не прилича!
– Твоето на нищо не прилича, братко! Жената ни приюти, въпреки че не ни познава. Запали печката да се стоплим, но на теб не ти хареса, че е твърде горещо. После ни нагости, въпреки че може това да е било последната ѝ храна. Но на теб и това не ти хареса и дори я обиди като я нарече гърбава. Не си даваш сметка, че след всичко това можеше да ни изгони и да станем храна за вълците. Но ти нищичко не оцени. Със сигурност на нея ѝ е загорчало повече от обидата и неблагодарността, отколкото на теб оцетът в чая.
Източник: Gnezdoto
