Курбанът е стара арамейска дума , а ритуалът е описан в Стария Завет, разказва етнологът д-р Миглена Петкова , заместник-директор на Регионалното историческо музей във Велико Търново .
В Стария библейски завет са съхранени много езикови практики, като един от тях е така нареченият курбан. В новия завет християнската религия се опитва да измести този ритуал, защото се смята, че с неговата саможертва Христос изкупува греховете на хората и не е необходимо да се даде отново кръвното жертва
С времето обаче става ясно, че тези езически обичаи е нямало как да бъдат отменени. Хората са смятали, че има един бог, но и много светци, на които вярващите са определили даден ден, в който ги почитат. Тези дълбоко езически ритуали постепенно преминават в лоното на християнската религия, но за това е бил необходим някакъв начин, който да ги пригоди, посочи тя.
Затова днес курбанът, за да бъде приет от църквата и миряните, трябва да бъде осветен от свещеник, който в очите на хората е приемник на старейшината или на върховния жрец в езическите общности.
Хората възприемат курбана като християнска практика
По българските земи и в миналото, и сега, хората приемат курбана като християнска практика. Традицията съществува въпреки факта, че родините на жертвоприношението идват от езическите времена.
Източник: Дарик
