Смокините са на практика обърнати навътре цветя, които съхраняват прашеца в себе си. Когато женската оса се промъква през тесния отвор на смокинята, крилата й се откъсват, тя снася яйцата си и успешно опрашва плода.
Загубила способността си да лети, осата умира в смокинята, където специални ензими я разграждат на протеин. Буквално смокинята смила мъртвото насекомо и го прави част от узрелия плод. Биолозите наричат тази специална симбиоза „задължителен мутализъм“, който е факт от 34 млн. години.
Има около 900 вида оси и всеки вид е отговорен за опрашването на един или два вида смокини. Въпреки че смокинята не може да се възпроизвежда без този смъртоносен цикъл, много вегани и вегетарианци отказват да консумират смокини.
Хранителната стойност на смокинята
Ядливата част са плодовете (зелени, узрели, сухи), но в народната медицина се използват и листата, и цветовете на смокинята – за лечебни отвари.
Хранителната стойност на пресните смокини се характеризира с относително високо съдържание на вода- 65-80%, на енергия – около 70 kkal/100g, на захари – около 15-20 % (предимно глюкоза и фруктоза).
Количеството на фибри е 3% (в което преобладават водно-разтворимите пектини, но се съдържат и водно-неразтворими целулози), на белтъци – 1%, на органични киселини – 0,2-0,4%, минерали – калий, калций,магнезий, фосфор, сяра, манган; желязо, мед, селен, витамини – С, В1, В2, В6, РР, бета-каротен, витамин Е. Сушените са с по-концентриран състав.
Богатото съдържание на калий прави смокините предпочитан плод при хора със сърдечносъдови заболявания – хипертония, застойни отоци; на желязо и манган – в подкрепа лечението на анемии; на магнезий – за преодоляване на констипация (запек) и подобряване на мускулния тонус.
Смокинята се нарежда на второ място след портокала по съдържание на калций. Една купичка изсушени смокини осигурява количеството калций, съдържащо се в една купичка с мляко. Ензимите, които се съдържат в състава на смокиновите плодчета, намаляват съсирването на кръвта и намаляват риска от съдови тромбози.
Смокинята – царицата на фибрите
Смокините са едни от плодовете с най-високо съдържание на общи хранителни влакнини (фибри). Водноразтворимите фибри (пектините) притежават сорбционна (попиваща) способност и активират извеждането с фекалиите навън на мазнините от храната и на холестерола от жлъчния сок. Ето защо смокините имат хипохолестеролемично и хиполипидемично действие.
Разтворимите влакнини на смокините помагат също така за нормализиране на кръвната захар чрез забавяне скоростта на абсорбцията на хранителната глюкоза. Увеличават чувствителността на клетките към инсулина и могат успешно да се включват в диетични режими за превенция на диабет тип 2.
Пектините свързват йоните на тежките метали (олово, кадмий, живак, стронций и др.), поради което смокините са подходящи и за целите на предпазно-професионолното хранене.
Неразтворимите фибри (целулоза, хемицелулоза, лигнини) в състава на смокините помагат за поддържане колониите на полезните бактерии в червата, които участват в продуцирането на късоверижни мастни киселини (пропионова, маслена).
Играят важна роля в поддържане на имунитета на организма и в потискане на патогенни бактерии в червата, т.е. в превенцията на злокачествени образувания и хемороиди на дебелото черво. Малките зрънца на смокините попиват и извличат насъбралите се в стомаха и червата газове.
Общото количество влакнини на смокиновите плодове увеличава обема на консумираната храна, засилва усещането за ситост и допринася за контрол и редукция на телесното тегло.
Богатото съдържание на антиоксиданти (полифеноли) неутрализира вредните свободни радикали, намалява риска от сърдечносъдови инциденти, както и от неблагоприятните ефекти на стреса.
Неотдавна беше установено, че изсушените смокини имат високо ниво на полифеноли (антиоксиданти) и фитостероли (спомагащи за намаляване риска от високи нива на серумния холестерол, съответно – от образуване на атеросклеротични плаки).
Смокинята в българската народна медицина
В българската народна медицина са се наложили и листата на смокинята заради фунгицидното им (противогъбично), бактерицидно и противопаразитно действие, използвано при затруднено дишане (задух), кашлица, стомашни и чревни болки, при болестта на Бюргер (запушване на кръвоносни съдове).
Външно запарките се употребяват за гаргара при гърлобол/зъбобол, за налагане на лапи при гнойници по кожата и изгаряния, за бани, компреси и др. Вътрешно се прилагат като билков чай: 2 супени лъжици от изсушените смокинови листа се заливат с 500 мл вряла вода, киснат 2 часа, а количеството се изпива по равни части преди ядене 4 пъти през деня.
Известно е, че 2-3 смокинови плодчета, сварени до покафеняване с чаша мляко, спомагат за преодоляване на дразнещата кашлица и за укрепване на имунната система.
Смокинята е полезен плод и за всеки, който желае да покачи телесното си тегло.
За целите на различните хранителни режими е важно в какви комбинации с други храни и напитки се приемат смокините. В това отношение човек сам или подпомогнат от своя доверен специалист по хранене и диететика прави своя здравословен инфоромиран избор – кога и в какви комбинации да използва смокини, за да се радва на едно или друго тяхно здравословно, диетично, лечебно или превантивно действие.
Източник: highviewart
