Нашето земно пътуване е стръмно и трудно катерене, което изисква понякога помощ на вярата в чудото и изцелението. Заедно се съхранява и издържа през вековете, Христовото вяра за българина продължава да бъде извор на светлина и упование в дните на радост или дълбока скръб. Тя е тази, която го е повдигнала да продължи напред и да премине през най-тежките изпитания.
За чудесата на Преподобната Стойна се говори отдавна. Хората от всички краища на страната идват при нея в търсене на лечение, небесна блага и защита. Нощуват в черквата и често оздравяват от иначе нелечими болести.
Фактът, че толкова много хора посещават храма в китното планинско селце Златолист, говорят, че вярата в доброто живее дълбоко в нас, че надеждата за щастие и освобождение от болките и болестите води до такива места, за да се молим и да се докосваме до необяснима чудото на изцелението.
Преподобна Стойна била истинска лечителка. Тя е родена на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, днешна Гърция. 7-годишна се разболява от едра шарка и ослепява. Тогава се появяват ясновидските й и лечителски способности. След Междусъюзническата война Стойна и семейството й се преселват в България. На път за Петрич тя решава да остане в с. Златолист, и по-точно в храма “Св. Георги“. Там живее и лекува до 22 февруари 1993 г. в пост и молитва.
Храмът в Златолист, който се намира недалеч от енергийната местност Рупите,
построен още по тракийско време,
и до днес е запазил автентичния си облик. Чудото тук витае навсякъде. В селото са останали да живеят шепа хора.
Светицата спяла в малка стаичка над черквата, където днес хората оставят за здраве икони, цветя и свои снимки по тавана. Преподобна Стойна е погребана в двора на черквата, където е оформен малък мемориал. Това е място, на което е нужно да се отдаде почит, ако отидете да се помолите в черквата за здраве.
Стаята
В средата под купола на храма има мраморна плоча, където Преподобна Стойна е заставала и се е молила. Сега туристите събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Местните жители пък казват, че самото място е лековито. Случаите на излекувани са много – всякакви болки в краката и отоци миряните ги забравят тук. Светицата е изправяла много сакати хора на крака, разказват малкото останали жители на селото. Те били най-доволни, че лекувала и болните им животни – крави, овце – с билки и молитви.
Разказите на изцелените миряни са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, дошъл отново с дар за монахинята.
Пророчицата била посетена и от владика, който й подарил сребърен кръст.
Кръстът и до днес се пази
в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие с нея, повече няма да страда от главоболие.
Златолист е свято място. Черквата помага много на семейства, които нямат деца, а дълги години са ги чакали. Идват, преспиват в черквата и след това се сдобиват с чедо, тихо и с почит към светицата ни разказа 87-годишният дядо Стоимен, който продава мед, вино и ракия на паркинга пред манастирските порти и сам е свидетел на чудесата в храма и на многото изцелени от Стойна миряни.
Чинарът с люлката
Преподобна Стойна е лекувала с молитви пред различните икони в черквата. Оставяла ги е да спят в храма. На плочата долу са се молили.
“Да знаете, най-важна е вярата, без нея никакво чудо не може да се случи” ниже приказката си дядо Стоимен. Светицата е излекувала дори болно от туберкулоза момиче от Самоков. То е имало нещо като гипсови петна по лицето, било лекувано дори в болница в Швейцария – никой не успял да й помогне. Дядо й разбрал за Преподобна Стойна и я довел при нея. Тя му поискала само една тенекия рициново масло, 1 тенекия пчелен мед от липа, 1 шише мляко от крава, дето лежи в обор с овцете. Поискала и яйца. Рициновото масло налагала на лицето на Боянка, тя спяла на плочата в черквата и един ден й се появила нова кожа. Излекувала я, както обещала, категоричен е възрастният човек.
Докато се разхождате из двора на църквата и забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на вековно дърво, не се чудете. Чинарът е на повече от 1300 г. и има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие. Стотици бели листчета с желания за здраве и сполука къта в себе си вековното дърво.
Легендата гласи, че чудотворното дърво се издига още от създаването на българската държава. Всеки страдащ трябва само да обгърне здравия му веков и ще се изцели. Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия. В двора на манастира се намира още и кладенец на желанията. Всеки трябва да се примири над него и да се разпише за искането си над
живата вода … Чудото тук витае навсякъде. Посетете Златолист и се поклони на гроба на пророчицата Стойна. Постовете в минутка размисъл – за нея, за теб, за близките ти хора, за житейския си път. Мястото е невероятно красиво, а хилядолетният величествен чинар в двореца на църквата внушава удивително спокойствие – сякаш времето е спряло.
Люба МОМЧИЛОВА
Източник: Блиц
