Майка ми не е идеална. Има аспекти от нея, на които завиждам, на които завиждат моите приятели, но има и черти на характера, заради които понякога искам да се отрека от нея.
Цял живот е работила много. Две работи, три. Всяка година тя намира нещо допълнително, ходи на курсове, подобрява уменията си. Почти не я бях виждал преди. Баба ми ме хранеше, водеше ме на градина и училище. Баба играеше с мен, пишеше ми домашните, разхождаше се на двора. Мама се появяваше у дома едва късно вечерта, уморена, беше строго забранено да я докосвам. Опитах се да не я доближавам повече, но бях малък, разбира се, бях привлечен от нея.
Отначало потърсих причините в себе си. Мислех, че може да правя нещо нередно? Гледах майките на моите приятели, които бяха нежни и мили с тях, които говореха с тях, играеха, ходеха на кино. Не завиждах, баба ми компенсираше липсата на любов, така че нямаше какво да завиждам. Просто се опитвах да разбера.
Остарях и разбрах. Тя просто няма майчински инстинкт. Той отсъства. Тя забременя по време на командировка, роди ме от мъж, с когото дори не живееше. Тя не му каза за мен и оттогава изобщо не е говорила. Тя роди, защото възрастта наближи (майката беше на 29 по това време). Всички раждаха и тя раждаше. Но тя не ме искаше. Всичко, което искаше в живота, беше да работи, да гради кариера, да се движи нагоре по кариерната стълбица.
Имам всичко: комфорт, дом, баба, приятели, пари, добро образование. Мама ми осигури всичко, но бих дал много, само за да лежа с нея, да се прегръщаме, да гледаме телевизия, да гледаме филм. Тя остарява. Виждам как боядисва косата си по-често, как бръчките прорязват лицето ѝ. Вече работя сам, тя събра пари за старините си. Дере се и се къса, а животът минава…