Дълго време български учени работят над „Антибиотикум булгарикум“, в чиято основа е щам, извлечен от киселото мляко.
Предпоставките за успех са големи, но препаратът така и не оправдава надеждите, пише Дойче Веле. Защо?
Тайната на дълголетието на българите се крие в киселото мляко. Това заключава в началото на миналия век проф. Иля Мечников, който през 1908 става лауреат на Нобеловата награда за медицина. Една година преди това той въвежда хипотезата за положителното влияние на някои бактерии в модифицирането на чревната микрофлора и заместването на вредните бактерии с полезни. Тя поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите.
Малко по-рано, през 1905 година, в Женева българският студент по медицина Стамен Григоров открива чудодейната пръчица, „причинител“ на подквасването. В чест на своя откривател и на неговата родина България, тя е наречена Lactobacillus bulgaricus. Проф. Мечников потвърждава откритието на Григоров и изгражда теорията си за дълголетието именно върху него.
Днес по цял свят можеше да има „Антибиотикум булгарикум“
През август 1959 година ЦК на БКП решава да създаде специален научен институт за изследване и въвеждане на открития в България „антираков антибиотик“, който представлява щам на бактерията в българското кисело мляко Lactobacillus bulgaricus. Институтът е създаден – под името „Институт 220“.
За директор на института е назначен д-р Иван Богданов. А (нещатен) научен ръководител става проф. Петър Попхристов. Към решението на ЦК на БКП е приложен доклад от д-р Богданов, в който се описват резултатите от научната му работа. Още през 1951 д-р Богданов патентова щама с противотуморни свойства „Bogdanov patent strain tumoronecroticance B-51“ – ATCC 21815, накратко наричан LB51® и извлечен от киселото мляко.
Именно поради този факт и заради работата му по антибиотичните свойства на 73 щама на „културелни течности на различни актиномитети и други микроорганизми“ д-р Богданов става директор на института.
В доклад на д-р Богданов се описват лабораторните му опити с мишки с имплантирани тумори. При тях излекуваните животни са били 50%. Според д-р Богданов, при останалите животни лечението е започнало твърде късно, дозировките са били твърде малки или пък туморите са били много големи (15-20 мм). Наред с противораковите свойства „културелната течност“ е показала и много широк антибактериален спектър.
През 1966 е създаден препарат, първоначално наречен Blastolysin и определен като гликопептид от клетъчните стени на LB51. През 1967 д-р Иван Богданов започва прилагането на перорален препарат. Първоначално той носи името „Antibioticum Bulgaricum – AB“, след това името му е сменено на ANABOL, въпреки че няма нищо общо с анаболните хормони.
Въпреки първоначалните отлични резултати и добрите учени в екипа на института, препаратът не оправдават надеждите, които му се възлагат.
По-късно „Институт 220“ е реорганизиран като Научно-производствена лаборатория за биологично активни вещества, а в края на 1980-те в държавна фирма „Деодан“. На пазара са пуснати два препарата, съдържащи LB51 – имуномодулатор и един от първите пробиотици. А японската корпорациия „Мейджи“ започва да използва щама LB51 за производство на българско кисело мляко.
Д-р Иван Богданов умира през 1988 година. Малко след това фирмата се поема от неговия син – д-р Асен Богданов, който по-късно я приватизира. Според документ от архива на Комисията по досиетата, през юли 1988 година д-р Асен Богданов е вербуван като агент на ДС с псевдоним „Коджов“. Той е сътрудничел на контраразузнаването по икономическа линия (ВГУ-ІІ-ІІІ).
Защо не постигат желания резултат?
За неуспеха на института по време на НРБ се разказват най-различни истории. Една от посочваните причини за неуспеха са лични конфликти и авторитарно отношение към учените, работещи в института, както и пренебрегване на откритията и теориите на учените с по-нисък ранг, които работят с по-модерни методи. Друга легенда разказва за намеса на ДС и СССР в работата на „Институт 220“. Възможно е и в двете да има известна доза истина.
Десетилетия по-късно, през 2010, учени от Варненския съюза на учените, пишат: „За съжаление, разработката на Богданов не е доразвита с новите микробиологични методи и технологии, за да се постигнат от нея потенциалните възможности.“
Изследвания на киселото мляко са правени от много учени и институти в България. Дори и военните разработват технология, която е била секретна. В началото на 1980-те години военният лекар Никола Александров е натоварен със задачата да създаде функционална храна, подходяща за космонавтите. На базата на неговата разработка, а и на много други, днес се произвеждат пробиотични продукти, съдържащи живи и латентни клетки на Lactobacillus Bulgaricus.
Lactobacillus Bulgaricus обаче се използва не само за лечебни продукти или продукти, подпомагащи лечение, предназначени за продажби по аптеките. Компания, създадена от българи, продава в САЩ пресни сокове, в които Lactobacillus Bulgaricus се използва за консервант. А неотдавна на пазара в България беше пусната и бира, съдържаща Lactobacillus Bulgaricus.
