Топзвездата на родната естрада Йорданка Христова e пяла в 43 страни по света на 5 континента. Тя е най-известната българска певица в Куба. Хиляди жени там са кръстени на нея. Вечният й хит обаче се оказва “Песен моя, обич моя” на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков, която е един от символите на естрадата. Йорданка е и първата българска певица с голям рецитал в Париж, пее дори на Айфеловата кула през 1974 г. Същата година става и първата родна попизпълнителка, поканена да пее в Северна Америка или по-точно в Монреал, Канада. Любопитен факт около нейната фамилия е, че е братовчедка на футболния идол на всички времена Гунди, на дългогодишната дясна ръка на Иван Костов Екатерина Михайлова и на Катя от дует “Ритон”. Има син и дъщеря от брака си със сина на бившия кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, дългогодишен вицепремиер и министър, човекът, построил НДК – Григор Стоичков.
Единствено пред “ШОУ” голямата певица разказва за пътуването си в Куба, Мексико и Доминикана, откъде наскоро се върна, и коментира слуховете, че е „легнала под ножа”, за да опъва бръчки.
– Данче, помнят ли те още хората в Куба?
– По-възрастните ме помнят! /смях/ Тези, които са ме слушали във Варадеро, на фестивалите, разбира се, че ме помнят. Когато влизах в Куба, момчето, което беше на КПП-то на аерогарата, се казваше… Йордан! Казах му, че съм му кръстницата! Вече има Йордановци, преди имаше само Йорданки! Знам, че има един голям техен бейзболист, който се казва Йордан.
В Куба се видях с всички мои близки приятели до един. В Хавана бях в хотел “Насионал”. В емблематичния хотел, който е построен 1930 година в колониален стил, има заснети много филми, включително и в “Кръстникът” има кадри от там. Имаше много туристи от цял свят, и американски вече се забелязват по малко. Във Варадеро като бях, дойдоха американски студенти, които бяха на плажа цял ден. С няколко бутилки ром стояха във водата през цялото време! За този сезон не е характерно да е толкова пълно и препълнено.
Туроператори ми казаха, че и за лятото всичко е продадено. Това е добре за Куба. Възобновяването на дипломатическите връзки и евентуално махането на икономическото ембарго на Щатите към страната – това е прекрасно. Говори се, че американски фирми ще инвестират там. Това е добре за икономиката на Куба, но още всичко си е както в миналото.
– А какво прави Фидел?
– Какво прави Фидел? Пише мемоарите си. Гласувал е на изборите за брат си, доколкото разбрах…
– Видя ли се с него?
– Не…
Не съм отишла в Куба, за да се видя с Фидел!
Отивам в Куба, защото имам много приятели там, които искам да видя, защото обичам кубинците, обичам кубинската музика, защото се чувствам прекрасно там!
Но знам, че е закрепено здравето на Фидел, че си пише мемоарите, че всичко е наред. Нека пише, нека има негова версия на всичко, което е преживял… Това е! Какво друго?
– Смяташ ли, че и ти ще присъстваш в мемоарите му?
– Абсурд! Той сигурно ще пише за политически събития, световни, важни, а не кой познава, защо познава, с кого е бил, с кого се е снимал… За такива неща пишат хора, които няма какво друго да кажат! Това е много лековато! Фидел Кастро е известен с това, че е оцелял след 630 атентата, със своя ум, със своята позиция, с това, че се е отказал от всичко в борбата за независимостта на Куба. Той е посветил живота си на Куба!
– Направила си концерти в Куба?
– В Сиенфуегос имах концерт. Този град е известен като “южната перла на Куба”. Там театърът “Томас Терри” празнува 125 години от създаването си. В него през 1920 година е пял и Карузо. Тази година изнесох концерт там заедно с една кубинска група – “Кафе мескладо”. Бях им изпратила предварително 12 мои песни и те ги бяха репетирали до пристигането ми. Концертът ми беше посветен както на годишнината на театъра, така и на 55 години от българо-кубинските дипломатически отношения. Българската посланичка Светла Стефанова дойде специално за концерта.
2015 г. По време на пътуването си в Доминикана преди месец
– Видя ли се с Тересита Капоте, любимата ти кубинска посланичка?
– Последния ден, когато беше големият ми концерт в комплекса “Каса дел Алба” в Хавана с един кубинец, Тересита Капоте – любимата кубинска посланичка на много българи, която ми е като сестра, също беше там. Изпяхме “Песен моя, обич моя”. Тя изпя втория куплет, хората много се изненадаха! Пее я по-добре от мен! Концертите ми не бяха комерсиални. Не това беше целта ми.
– Прегледа ли в Куба щитовидната си жлеза? Знам, че там лекуваш възела си…
– Видях се с моя лекар, онкохирурга, който ми е приятел. Това си беше една консултация. Бях си направила преди това в България изследвания на хормоните, които са прекрасни. Показах му ги. Решихме, че всичко е наред. А и аз се чувствам във форма. Не пия никакви лекарства, а само витамини. А сега там наблегнах на соковете, зеленчуците, плодовете и морските дарове, и се чувствам прекрасно! Толкова много фосфор съм изяла, че
сигурно светя в тъмното
/смях/
– Появиха се слухове в медиите, че си правила пластична операция. Има ли такова нещо?
– И аз го мернах това – “Данчето Христова опъва бръчки”. Беше споменато името на пластичен хирург, когото даже не познавам. Тъкмо се бях прибрала в България. Нямам нужда от това, който го е писал, да ходи да си опъне мозъка! Изглеждам прекрасно за годините си!
– Обиколката ти зад Океана тази година е била доста голяма…?
– Години наред винаги след Нова година заминавам. Минавам Атлантическия океан. Обикалям. Тази година първо бях в Мексико, после в Куба и накрая – в Доминикана. В Мексико сити бях два дена, след това 3 дена в Куернавака, една седмица в Акапулко, пак Куернавака, посетих и Таско и отново се върнах в Мексико сити. В Мексико сити бях на много подредени и цивилизовани места. Защото нали казват, че е много опасно да се разхождаш из града, както и в Доминикана, но на мен не ми се случи нищо! Не съм имала, слава Богу никакви проблеми!
В Акапулко не бях в тази вила, която ми предлагаше моя приятелка, вместо да ходя във “ВИП брадър”, за което ти казах предния път.
Защото тя е много изолирана, предпочитах да съм в града. Бях на хотел, на брега на морето. Почивах си. Нямах проблеми с комуникациите – имах връзка във Фейсбук, в Скайп, чувах се с моите хора непрекъсното, бях в течение какво става в България.
По това време в Акапулко беше турнирът по тенис, където и Гришо /Григор Димитров – б. а./ участваше. Още първия ден исках да отида да го гледам, но имаше демонстрации срещу властите, конфискуваха един автобус, беше опасно и
полицията не ни допусна, върна ни
Ходих да гледам скачащите от високо местни плувци. Всяка вечер има шоуспектакъл по половин час. Това са едни високи скали, по които те се катерят с факли в ръце и отгоре скачат в тъмното във водата от 30-50 метра! Доста опасно е, ако не си добър плувец и не си премериш скока. Можеш да се удариш в скалите!
Гришо също е бил на този спектакъл и също направи този скок между скалите! Направо им събра акъла! Но трябва да зареже шоуто и да си гледа тениса! /смях/ Защото е много сладък, прекрасен е, много е сърцат и контактен!
След това се разбра, че и двамата с Маша /Мария Шарапова – б. а./ са имали стомашно-чревни проблеми от нещо! Явно трябва да спазват по-добър режим! А те явно са си хапнали нещо, а не бива! В Мексико аз, например, никога не съм си позволявала да си купя от сергия някаква храна! Докато те са си го позволили и двамата имаха проблеми…
Преживяване за мен беше град Таско, който се нарича “божественият град”, защото там съществуват всички религии. Разположен е терасовидно, като Велико Търново. Има тесен път, който се вие нагоре. За Великден е много голяма атракция, защото хората отиват там и показват изкачването нагоре към Голгота с кръст, пресъздават странията на Христос по стръмните пътеки до храма. Но аз се прибрах за Великден.
Освен това, Таско е известен и като “града на среброто”. Има десетки и стотици магазинчета за сребърни изделия. Купих си един кръст много интересен, колие, гривна. На дъщеря ми купих много интересни бижута с кожа, тя обича много.
– Сама ли пътува?
– С моята приятелка Руми. А в Таско женската ни компания набъбна с още три мадами – Снежка, Ева и Люси. Трудно се откъснахме от “града на среброто”. Представяш ли си колко ни беше трудно да си тръгнем оттам?…
– Ти се върна преди Великден. Всичко наред ли е у дома, свекър ти преживя тежка операция на пръстите на единия крак миналата година…?
– Всичко е нормално. Доста стряскащо беше и за него, и за нас! За мен, специално – много, защото бях по това време във “ВИП брадър” и децата ми съобщиха. Много стряскащо беше! Кракът му вече заздравя. Разбира се,
трудно ходи, с бастун
защото си има поначало двигателни проблеми в крайниците. Но, слава Богу, държи се! В неделя го поканих в един ресторант на обяд. Малко да се разходи, да се разнообрази.
Чакаме да се оправи времето, за да излиза по-често навън. В двора на къщата той засажда домати и сега малко по малко ще подготвя градината. Тази градина, благодарение на която той оцеля физически и психически през 25-те години след промените!
На всички празници ние сме при свекър ми. И на Великден бяхме в Бояна, и на Гергьовден ще бъдем там. Затова и се прибрах преди Великден – за да бъда с моите най-близки хора, да боядисам красивите яйца. И макар че не ям месо от години, сготвих, разбира се, агнешко, за да замирише на празник! Тази година червеното яйце бияч на сина ми беше най-силно! Аз не меся козунаци, но поръчах 23 на моя майстор! Страхотни бяха, много вкусни! Няколко дена раздавах само яйца и козунаци!
Разбира се, от това пътуване най-много ми липсваха турнирите по бридж белот в Горна баня и сега се опитвам да наваксвам!
– В България продължават коментарите за пенсиите, които се очакват да бъдат дадени на културни дейци. Скоро Янка Рупкина каза, че ще се замозапали, ако не получи пенсия за особени заслуги. Ти помагаш на доста свои колеги, може би следиш и дебата на тази тема…?
– Не знам как ще се развият нещата. Не знам… Абсолютно всеки изявен човек на изкуството заслужава такава пенсия. Особено такъв, който е прославял България и в чужбина, получавал награди, живял достойно и е бил лицето на държавата ни по света! Но изведнъж
всички ревнаха: защо за певците?
Когато аз бях председател на Дружеството на българските поп- и рокпевци и музиканти от 1985 г. до 1990 г., ние всяка година правехме благотворителни концерти и внасяхме по 20 000-30 000 лв. – доста пари за онова време, в касата на Съюза на българските музикални дейци за другите изкуства. Такова нещо никой не е правил за нас! Такава толерантност никога към нас никой не е проявявал! И на всичкото отгоре, държавата никога нищо не ни е дала – нямаме естраден театър, не са ни плащани заплати, костюми, репертоар!…. Така както държавата издържа всички други изкуства! Единствените, които държавата не е издържала, сме ние – т. нар. естрадни певци и музиканти.
И ми звучи несправедливо един актьор, например, който никога не си е ушил сценична дреха, не си е платил наем за театър, получавал си е заплатата, а сега пенсията, да каже, че ние не заслужаваме! Не е достойно и не е справедливо! Нас винаги ни ползват при мащабни партийни събития, а когато става въпрос за признание, ни подценяват!
– Чу ли се с Борето Гуджунов, как е той?
– Няколко пъти. Но не съм отишла да го прегърна, защото съм леко неразположена, да не е пък вирус това, което го имам!
Слава Богу, получил е някаква еднократна награда от Министерството на културата, това е добре.
Засега нищо не е решено за пенсията, която му обеща Вежди Рашидов. В момента всички са скочили, всички искат! И, естествено, това не може да стане! Дори за Борето не виждам как ще стане!
Виждате каква шумотевица настана, че хористите от “Йоан Кукузел” не са получили хонорари! Как се материализира всичко! Като че ли не е по-важно да прозвучат тези песни и хората да станат на крака и да се развълнуват от тази музика, а се говори за някакви хонорари, за някакви 35 евро командировъчни! Ами, толкова са ни командировъчните, ние сме бедна държава! Царе сме да помрачим всеки успех! Представяне на такова ниво като в Лувъра, България не е имала! Не искам да се изтъквам, но това е въпрос на морал и въпрос на отношение към държавата въобще – аз си платих пътя, хотела и изнесох два концерта в Хавана и Сиенфуегос, посветени на 55-годишнината на дипломатическите връзки между България и Куба!
– Не съм те питала – ти пострада ли от фалита на КТБ?
– Нямам влогове там. Може би съм единствената от моите колеги, която не е ползвала високите лихви там и спонсорството на Цветан Василев! Дори разбрах едва след като всички започнаха да се събират, и да плачат за него…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Източник: Блиц
