Хората изразяват своите скрити и потиснати емоции по много различни начини, включително чрез храната.
За нас хората храната е много повече от биологична необходимост. От символична гледна точка тя се отнася до всичко материално. На това как обичаме и как ни обичат. За това как общуваме със света.
Човек, който отказва да яде или яде твърде малко, в известен смисъл изразява желание да спре да живее. Ако някой яде твърде много, показва желание за оцеляване пред реална или въображаема заплаха.
Това, което ядем, казва много за това как се чувстваме. Теоретично всяка добре приготвена храна трябва да е вкусна за нас, тъй като ни дава необходимите хранителни вещества. Въпреки това, ние харесваме някои храни много повече от други. Защо?
Д-р Даяна Минич се опита да разбере емоциите, скрити зад желанието за консумиране на различни продукти, от гледна точка на диетолога. И ето какво успя да разбере.
Пикантна храна и тъга
С думите „пикантна“ човечеството характеризира не само храната от доста време. С тези думи описваме също ситуации или хора, които изпълват живота ни с ентусиазъм или възхищение – един вид „острота“. „Добавете черен пипер“ някъде е за подправяне на конкретна ситуация с нещо интересно или вкусно. Повярвайте ми, не случайно използваме тези думи.
Според д-р Минич, ние сме привлечени от пикантната храна, когато сме тъжни и искаме поне по някакъв начин да подправим живота, който е станал скучен и нежен.
Изкушаваме се да ядем пикантни храни, защото искаме животът ни да има повече емоции, повече страст, повече възхищение.
Но често дори не подозираме към какво всъщност се стремим – или може би знаем, но просто се страхуваме да опитаме нещо ново. И ние компенсираме това неспокойно желание, като ядем нещо пикантно.
Сладкиши и рутина
Копнеж към тази категория храна срещаме най-често. Някои хора изглежда са обсебени от сладкишите. Но защо им се случва това?
Хората, които предпочитат такава храна, са изтощени от ежедневието. Те използват въглехидратите като вълшебна пръчица, която може да възстанови загубената им енергия. Сладките им помагат поне символично да възвърнат радостта, която толкова липсва в живота им.
Любителите на соленото
Повечето кулинарни рецепти, съставени от професионални готвачи, посочват количеството сол, подходящо за приготвянето им, а това изобщо не е „на вкус“, както се казва в домашните рецепти. Правилното количество сол може само да подобри вкуса на ястието и не съсипва другите нюанси.
Въпреки това има хора, които добавят щипка сол към всичко, независимо от оригиналната рецепта. Те всъщност не обичат сладкишите, а непрекъснато ги привлича соленото.
Според изследването хората, които постоянно искат нещо солено, най-често страдат от вътрешно разстройство на чувствата. Те могат да изпитат силно безпокойство или хронично безпокойство. Солта помага да се ускори движението на водата вътре в тялото им и затова яденето на солени храни е начин за проявяване на вътрешна тревожност.
Влечение към хрупкавото
Ако погледнете по-отблизо този феномен, ще видим, че повечето любители на хрупкава храна като чипс и царевични пръчици ги обичат не защото са особено вкусни, а именно защото хрупкат. Освен това, най-често те дори не се опитват да скрият или заглушат хрускането. Напротив, радват му се.
В този случай гневът може да бъде потисната емоция. Хрускането за тях е вид „ръмжене“, с което те показват скрит гняв към света около тях. Освен това е чудесен начин да привлечем вниманието, когато чувстваме, че ни пренебрегват.
Мека текстура
Хората, които са привлечени от меката храна ( ориз, макаронени изделия, хляб и др.), търсят в живота комфорт. Те искат някой да ги утеши, защити и обича.
Меката текстура ни дава същите физиологични усещания, които предизвиква нежната прегръдка. Ние сме привлечени от такава „успокояваща“ храна, когато имаме трудни моменти.
Връзката между храната и нашите подсъзнателни емоции е истинска. И въпреки че тя не е в състояние да обясни напълно процесите, протичащи в нашето подсъзнание, тя все пак посочва някои проблеми, които си заслужават вниманието. Всеки от нас има определени потиснати емоции и съответно всички понякога искаме нещо вкусно … в чинията.
