Ръководени от амбиция и любопитство, група млади учени предприемат опасен експеримент. Те се редуват по химически път да спират сърцето си, за да разберат какво се случва в задгробния живот. Това е историята в популярния филм „Линия на смъртта“ от 1990 г., чийто римейк се завъртя по кината преди време.
Много бързо младежите откриват неочакваните и ужасяващи последствия от играта със смъртта. Не всичко обаче, което преживяват, след като „умират“, е в сферата на научната фантастика. Все повече изследвания се занимават с процесите, които настъпват след смъртта. Те показват, че човешкото съзнание не престава да функционира в мига, в който сърцето спре.
Какво точно обаче се случва в тялото и съзнанието по време на сърдечен арест*?
Екип от медицинския факултет на университета в Ню Йорк разследва този въпрос чрез проучвания в Европа и САЩ на хора, чието сърце е спирало, а след това са върнати към живота. Това е най-мащабното изследване от този род.
Един на всеки петима казва, че е почувствал необичайно спокойствие, докато почти една трета от хората споделят, че времето се е забавило или забързало.
Някои си припомнят, че са видели ярка светлина, златна светкавица или отблясък от слънцето. Други разказват, че са почувствали страх или, че се давят, или че са влачени през дълбока вода. 13% казват, че са почувствали как се отделят от телата си, а същият процент хора твърдят, че чувствителността им е била повишена.
Д-р Сам Парниа, авторът на проучването, смята, смята, че много повече хора са имали преживявания, когато са били в клинична смърт, но лекарствата и успокоителните, използвани в процеса на реанимация, може да са блокирали спомените им.
Смъртта на мозъчните клетки може да отнеме часове.
От медицинска гледна точка лекарите определят смъртта въз основа на това кога сърцето вече не бие, което веднага прекъсва кръвоснабдяването на мозъка. „Технически, това начинът, по който се определя време на смъртта, всичко се основава на момента, в който сърцето спира – обяснява Парниа. – Тогава губите всичките рефлекси на мозъчните стебла.“
Мозъчната кора, която е отговорна за мисленето и обработката на информация от петте сетива, също незабавно се извива, уточнява изследователят и обяснява: „Това означава, че в рамките на 2 до 20 сек. няма да бъдат открити мозъчни вълни на електрически монитор“. Това предизвиква верижна реакция на клетъчните процеси, които ще доведат до смъртта на мозъчните клетки. Този процес обаче може да отнеме няколко часа след спиране на сърцето.
Извършването на кардиопулмонална реанимация изпраща известно количество кръв към мозъка – около 15% от необходимото за нормалното му функциониране. Това обаче не спира смъртта на мозъчните клетки, а само я забавя.
„Ако успеете да рестартирате функциите на сърцето чрез кардиопулмонална реанимация, мозъкът постепенно ще започне да функционира отново“ – коментира Парниа.
Скорошни изследвания показват, че мозъкът при животните се изпълва с внезапна активност през първите минути след смъртта. Хората в първата фаза на смърта вероятно изпитват някаква съзнателност, казва Парниа. Хората, чийто сърца са спрели, а след това – върнати към живот, описват доста точно какво се е случило около тях през това време.
“Хората описват наблюдението си над лекарите и сестрите, които се борят за живота им, описват разговорите им и подробности, които няма как да знаят“, споделя Парниа. Той уточнява, че разказите на хората са проверени, след като е била потърсена гледната точка и не медиците, които са спасили живота им.
Следващата цел на учените е да открият по-прецизни методи за наблюдение на мозъка след смъртта. И най-вече – да подобрят процеса на съживяване. Т.е. щетите върху мозъка, нанесени по време на рестартирането на сърцето, да са минимални).
*Учените правят разлика между сърдечен арест и инфаркт. По време на инфаркт блокирана артерия пречи на кръвта да достигне до определена част на сърцето, вследствие на което тя може да умре, а самият орган да продължи да бие. При сърдечния арест електрическите сигнали, ръководещи изпомпването на кръв, се прекъсват. Сърцето спира да работи и смъртта настъпва малко след това. Кръвта престава да циркулира към мозъка, което означава, че той спира работа „почти мигновено“.