За синдрома „лелка“ няма да прочетете в никоя медицинска книга. Въпреки че в живота той обозначава напълно реален феномен: състояние на униние, мърморене, умора, умножена по неугледен вид, асексуалност и нежелание за мечти. Коктейл от негативизъм. И страдащите от това заболяване, за съжаление, сред нас са много …
Неясно как започнах да отглеждам в себе си „лелка“. Не изведнаж. Отначало тя се появяваше за минутка при моето светло, безразсъдно, но в същото време силно и уверено „вътрешно момиче“. Това се случваше под формата на „появилите се нищото“ пориви за домакинстване, стремежи за почистване и пране. Но най-важното – под формата на мърморене у дома, „че никой, с изключение на мен в тази къща не се интересува от нищо“. Но „вътрешното момиче“ бързо изхвърляше досадната гостенка. И всичко отново ставаше лесно и забавно.
След раждането на сина ми неканената гостенка започна да минава по-често, криейки се под социално насърчаваните маски на чувството за дълг и отговорност. След раждането на дъщеря ми, „лелката“ се премести при мен за постоянно. Грубо и цинично. С всичко останало – тъга, меланхолия, скука и наднормено тегло.
Тя извърши ревизия в къщата и с твърда ръка извърли момичешкия гардероб и забрани обувките с токчета. Когато аз плахо предлагах да се отиде в магазина за бельо, „лелката“ беше непреклонна: „Къде?! Синът ти няма яке! „.
Всеки следващ ден тя все по-смело се разпореждаше у дома, от което децата започнаха по-рядко да се смеят, приятелите – да идват на гости, а съпругът ми да шепне всевъзможни нежности в ухото ми. Но в един слънчев пролетен ден моето „вътрешно момиче“ подскочи: животът беше станал непоносим. След като си купих ботуши на висок ток и пребоядисах косата си в ярко червен цвят, изхвърлих от дома си злобната дебела „лелка“ с нейните супи, мърмореници, умора и чувство за дълг.
И написах за себе си заповеди за борба със синдрома „лелка“:
Заповед 1: Вършете всичко с лекота и любов
Както казват философите, каквото вътре, това и отвън. Ако се радвате на света, наслаждавайки се на всяка минута от живота, то и външно ще станете красива, привлекателна и за другите, и за късмета. Вашето добро настроение като водните кръгове ще се разшири до всички, които са в близост. Само „лелката“ забравя, че щастливите майки имат щастливи деца, а щастливите жени – щастливи мъже.
Заповед 2: Направете женските радости жизнено необходими
Глезейки себе си с различни женски нещица – парфюм от Chanel, обеци с кристали и годишен абонамент за фитнес – насърчавате Женствеността, Чара, Кокетството! Чувството, че все още сте уау! Независимо от възрастта!
Заповед 3: На никого с нищо не съм длъжна
На чувството за дълг („длъжна съм“, „длъжни са ми“), следва да се отдели специален раздел в психиатрията. Класика в жанра: мразя да готвя (да пера, да чистя), но съм длъжна. И вместо да се откажем от омразните дейности, насилваме себе си и раздразнени на всички се превръщаме в огорчени „лелки“. Въпреки че „всички“ са невинни: те не са ме молили три часа да вися в кухнята, за да ги зарадвам с петстепенно меню? Трябва да се освободите от внушеното от детството убеждение, че ако не бъде нахранен, мъжът ще избяга, а децата ще умрат от глад! Помнете, че само любовта е в състояние да управлява всичко.
Заповед 4: Не ме интересува какво ще кажат хората. Важното е какво аз мисля за себе си.
За себе си трябва да мислите само добро. А ако някой мисли по различен начин – това е негов проблем. За това, „какво ще кажат хората“ преживяват само „лелките“. „Момичетата“, като войни на Кастанеда „търсят съвършенство само в собствените си очи“. Прав гръб, лека походка, повдигната брадичка: нима някой се съмнява, че вие сте богиня, благополучна, безупречна, щастлива жена? Не! А и по-малко ще клюкарстват.
Заповед 5: ДА на високите токчета и секси облеклото, дори и с деца на ръце! Пазарска чанта и безформени дрехи, дори в отсъствието на мъжа ви – НЕ!
Знаете ли, че най-голямо количество червило използват … няма да познаете! Жените от Арабските емирства. Дълго не можех да разбера защо? Те са в бурки! Оказва се, че всичко е просто! У нас жените се привеждат в порядък когато излизат на улицата, на работа, отиват на гости. Пред мъжете си ходят в халати, без прическа, без грим. А при тях е обратното. За хората източните дами може и да не се стараят, но у дома – при съпруга си и близките – те изглеждат като кралици. Златно правило, нали? Само „лелките“ казват „нямам сили“, „уморена съм“, „заета съм“, „не ми се иска“. „Момичета“ включват въображението, прелистват „Кама Сутра“, занимават се с Тантра, даоистки сексуални практики, арабски танци.
Заповед 6: Предназначението на жената е не да обслужва, а да вдъхновява мъжа!
Баща ми казваше, че мъжете не си отиват от жени, които перфектно готвят и добре перат ризи. Той имаше три (!) съпруги. Всички прекрасно готвеха и перяха … Той така и не разбра, че домакиня и съпруга – това не е едно и също. Първата е загрижена за домакинството, с черпак и престилка. Втората е в състояние да „облагороди“ бита, да стане муза, вдъхновение, семеен мозъчен тръст, в края на краищата – всичко, което искате – само не „лелка“!
Заповед 7: Аз съм и това е достатъчно!
Друга такава като мен няма и няма да има ни-ко-га! Съгласете се, престъпление е да се чувствате нещастна, да убивате своята неповторимата индивидуалност с всекидневни, често измислени проблеми и да се превръщате в досада!
Анастасия Красовска
Психолог
Източник: big5
