Камен Донев е един от най-обичаните и уважавани български актьори и режисьори.
Известен е с авторските си моноспектакли „Възгледите на един учител за народното творчество“ и „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“.
Роден е в гр. Русе на 15 април през 1971 г. Завършва специалност „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.
От 1994 г. до 2009 е актьор в Театъра на Българската армия в София. През 2000 и 2001 г. участва в българското телевизионно предаване „Улицата“ на режисьора Теди Москов.
До момента е изиграл над 40 роли в театъра и киното и е написал повече от 30 драматургични творби. Реализирал е авторски постановки и хореография. Има участия в български и международни театрални фестивали.
През ноември 2006 г. е публикуван сборникът му „Всичко дотук – текстове за театър, кино и телевизия“, съдържащ текстове от дългогодишното му творчество.
Въпреки че е творил в чужбина, в работата си Камен Донев се чувства най-добре в България и не вижда смисъл „да весели чужди хора“. Казва, че има много работа, а „който работи е щастлив, създава нещо, чувства се потребен“.
Определя се като „весел човек“, който въпреки това не е напълно доволен от живота си. Смята че простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът срещу тях е „влизаш в библиотеката и четеш“.
Според Камен иронията е най-висшето чувство на интелектуално удовлетворение.
Какво още мисли Камен Донев, можете да прочетете в галерията ни, където сме събрали някои от най-забавните му и истински мисли за живота!
„…така да обичаш човека, че да искаш не да го притежаваш, а да му принадлежиш. Да го виждаш всеки ден, да живееш за него, а не за себе си. И на този свят, и на онзи! Завинаги!“
„Всеки мъж сам си поставя „оценка“, избирайки жената до себе си. Някой избират шестицата, други се оценяват за среден.“
„Чужденците идват у нас и се женят… Предствете си от какво бягат?“
Прасето е една добра метафора за съвременния българин. То обича да го хранят, лута се по цял ден из кочината, същевременно е по някакъв начин доволно и агресивно.“
„Универсалният закон гласи: Трябва да Е само ако не Е, когато не трябва, а Е, когато Е трябвало.“
„Когато човек коментира, трябва първо да си зададе въпроса – „А какво направих аз?”.“
„Човек има съзнателна и несъзнателна автобиография. За своята несъзнателна такава мога да кажа, че съм завършил специалности, за които не знам и не държа да знам.“
Източник: bgnow.eu