На 4 август 2007 г. ни напусна актьорът Константин Коцев-Пацо – всенароден любимец на няколко поколения българи. Актьорът си отиде от този свят на 81-годишна възраст, но може да се каже, че много преди това вече беше „напуснал“ реалността, заради коварната болест на Алцхаймер, от която страдаше.
И днес, обаче, всички си спомняме неговата полуиронична усмивка, неговия особен специфичен изказ, който правеше актьорът да не може да бъде „сбъркан“ с никой друг, начинът по който изговаряше сериозни неща, които предизвикваха смях и очароваха публиката…
27 март 1984 г. В атака на мач между артисти и журналисти на Националния стадион в Международния ден на театъра (Снимка: Иван Григоров)
Константин Коцев е роден на 4 юни 1926 г. в Цариград, Турция. През 1957 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Още преди да се дипломира, се снима във филмите „Две победи“ и на „На малкия остров“.
Иван Кондов, Стефан Пейчев, Иван Андонов и Константин Коцев във филма на Рангел Вълчанов „На малкия остров“ (1958)
Първите му театрални изяви са на сцената на Бургаския театър. После идва в София. Константин Коцев-Пацо е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. След Сатиричния, работи в столичния театър „София“. От 1990-а нататък излиза на свободна практика.
Заедно с Георги Парцалев и Нейчо Попов на сцената на Сатирата (Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“)
27 март 1984 г. Златният отбор на Сатирата на мач между артисти и журналисти на Националния стадион в Международния ден на театъра (Снимка: Иван Григоров)
Трудно е да се изброят театралните постановки с най-ярките роли на актьора, но сред тях несъмнено ще бъдат моноспектакълът му „Дневникът на един луд“ на Гогол, Жевакин от „Женитба“, Крутицки от „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски, „Тартюф“ от едноименната комедия на Молиер и мн. други. Помним го още от „Януари“ и „Суматоха“ на Йордан Радичков, „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, „Големанов“ на Ст. Л. Костов и др.
Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“
По личното признание на актьора, една от любимите му роли е на Гоца Герасков в „Суматоха“ на Йордан Радичков. Мнозина от хората, които са го гледали в тази роля, още помнят знаменития му монолог за прасето:
„Ще продам прасето. Само ми яде храната. Колкото повече яде, толкова по става на трион и му расте зурлата. Ти остави, че не пълнее, ами щурее. Оня ден се загуби, та се пребих да я търся тая пърлица. Стока се не губи, ама то туй не е стока…“
Публиката се заливаше от смях по време на този монолог, в който актьорът, в ролята на Гоца, разказва насериозно за патилата си в гората, додето намери прасето. А когато го намира, му идва да го убие – добре че жена му го спира…
С Георги Калоянчев в детския сериал „Неочаквана ваканция“ (1981), режисьор Васил Мирчев (Снимка: Архив Dir.bg)
Константин Коцев умееше да придаде смисъл на всяко изживяване, свързано с живота на обикновения човек. Дори на една такава битова „драма“ като тази с прасето на Гоца. Зрителите откриваха в негово лице себе си, собствените си емоции.
8 септември 1995 г. С Радой Ралин на отбелязването на 200 броя вестник „Анти“ (Снимка: Иван Григоров)
Външно актьорът изглеждаше някак затворен и студен, но умееше да разчувства със спокоен глас и тембър, както и да предизвика смях с начина, по който поднасяше хумора, без да го „преекспонира“. Тъкмо това влдееше до съвършенство и по един характерен, негов си начин.
Във филма „Топло“ (1978) на режисьора Владимир Янчев
Какъв е бил в личния си живот? – Малко занесен, малко интровертен, понякога вглъбен и тъжен…
14 март 1994 г. На сцената на Сатирата (Снимка: Иван Григоров)
Малцина знаят, че съпругата на Константин Коцев умира от рак и го оставя сам родител на две непораснали деца – син на 15 и дъщеря на 14 години – в най-трудната, тийнеджърската възраст. От страх, че трябва да поеме и ролята на майка, Пацо пазарувал така, че чак се „престаравал“ с количествата, че да не останат „гладни“ децата, разказва синът му – известният български режисьор Димитър Коцев-Шошо.
Режисьорът Димитър Коцев- Шошо (Снимка: BulFoto)
Според него най-ценното качество на баща му като човек, извън сцената, е че бил с децата си „баща-приятел“. Смъртта на съпругата му видимо го сломила „отвътре“, но гледал да не показва пред децата си, че го стяга мъката:
„Беше смазан. Но характерът му беше позитивен, умееше да гледа на нещата от обратната им страна и никога не се е отдавал на съжаление, поне не го е показвал“, разказва Димитър Коцев.
Най-страшното идва с Алцхаймер-а. Било мъчително да го гледа човек в това състояние. Коварната болест прави така, че в един момент актьорът започнал да не разпознава децата си..
18 ноември 1990 г. На митинг на СДС пред „Александър Невски“ (Снимка: Иван Григоров)
Отива си от този свят, сякаш предварително „пренесен“ в една друга реалност, непонятна за здравите хора. Никой няма представа какво се случва там, където животът преминава „паралелно“ на действителността… Да живееш сред живите, откъснат от тях заради загубата на паметта си, изглежда страшно… Такива са последните години на актьора Константин Коцев…Почти безпаметни!…
2006 г. С Георги Мамалев на своята 80-годишнина в кино „Одеон“ (Снимка: BulFoto)
В паметта на публиката, обаче, остава ярка паметта за неговите незабравими роли.
Източник: Dir.bg
