* Който не успее да мине през „годежния пръстен“, носи тежки грехове
* Легендата разказва за красивата Чона, на която не позволили да се омъжи пред девет села в десето
„Вкаменената сватба“ – така е известен от незапомнени времена скалният мегалит край старозагорското с. Медово. Според учените почти сигурно става дума за природен феномен, оформил се в резултат на вулканични или тектонични процеси. Сред местните хора обаче битуват куп легенди за възникването на скалните образувания.
Според една от тях богат човек от региона вдигнал тежка сватба. Докато сватбарите се придвижвали от селото на момата към селото на момъка, натоварени с дарове, срещнали край Медово дрипав просяк. Старецът помолил сватбарите за малко хлебец, но те гнусливо му отказали.
Просякът обаче се оказал самият Господ, слязъл предрешен на земята, за да изпита милосърдието и добротата на щастливите годежари. Ядосан от тяхната стиснатост и коравосърдечие, Бог вкаменил цялата сватба.
Много по-разпространен е другият мит, свързан с една голяма любов. На личен и богат момък – Ташко, една година на нивите му се родило толкова много жито, че не успял да го смели във водениците из цялата Чирпанска околия. Тръгнал отчаян момъкът да търси свободна мелница и намерил чак в едно село в края на равното Загоре.
Воденичарят съжалил другоселеца и му обещал още на другия ден да смели житото му. Вечерта Ташко се разходил из селото и попаднал на неделното хоро на мегдана. Водела го най-личната мома – Чона. Всички погледи били вперени в нея. Хубава като самодива, играела леко като сърна, сякаш не стъпвала на земата.
Не издържал момъкът и се хванал до хубавицата, въпреки гневните погледни на местните ергени. Ташко толкова харесал Чона, че направо я попитал още на хорото би ли пристанала на другоселец. „Нашите и дума не дават да се чуе за ерген от друго село, но ако дойдеш с годежари, може и да склонят…“, дала му да разбере Чона, че и тя го харесва.
Смлял си Ташко житото, прибрал се у дома и още следващата неделя поел с годежари обратно към Чониното село. Въпреки достолепните сватбари, въпреки молбите и кандърмите, родителите на Чона останали непреклонни.
„Не даваме чедото си през девет села в десето“, рекли те и отпратили сватбарите. Отчаяният Ташко обаче не се предавал и склонил роднините и близките си вечерта да откраднат хубавата Чона. Скрили се в близката гора и когато паднал мрак откраднали момата. Тръгнали към момковото село, но се уморили и по изгрев слънце спрели да си починат на хълма над Медово. Тук ги настигнала майката на Чона и проклела сватбарите всички на камък да станат. А майчината клетва е най-силна и винаги стига. В миг всички на камък станали. Младоженецът Ташко и булката Чона сплели в кръг телата си във формата на венчален пръстен. И днес, който се промуши през него, оздравява, а бездетните зачеват.
Според читалищния секретар в Медово Иванка Русинова легендата звучи малко по-различно и обединява двете – за Чона и преобразения като старец Господ Бог. Момъкът е Димо, а момата – пак Чона. Само че като спрели на почивка на Медовското кале сватбарите, пред тях се явил дрипав и немощен старец, който им поискал нещо за ядене и за пиене. Сватбарите обаче го пропъдили с думите, че на скитници и дрипльовци хляб не дават. Само дето старецът не бил обикновен човек, а самият Господ, който бил слязъл на земята да учи хората на ум и разум. И тъкмо той ги проклел на мига на камъни да станат. Така била записана легендата още през 1938 година, дори в района има местност, наречена отколе Чона баир.
Двете легенди за Каменната сватба са различни, но в едно те съвпадат: скалите лекуват.
А в Медово допълват старите предания със скорошната история на едно дръвче, израснало в скалите. То било оксен – широколистно дърво, но един говедар от селото го отсякъл. Посегнал на него, без да знае, че това било пряпорецът /знамето/ на девера на сватбата, каквито се носят по този край. И веднага синът на говедаря се сковал от невярна болест.
Това, последното, никой не се наема да потвърди със сигурност, но и досега интересът към Каменната сватба над Медово не е секнал.
Дори в читалищния музей на селото са отделили специален кът за природния феномен.
От дясната страна край мегалитната арка расте малко дърво, където болните, идващи за изцеление, оставят късче от дрехата си или конец от нея. Изпълняваният тук здравоносен ритуал завършва с измиване на свещения извор. Там също се оставя част от дрехата или дребни монети във водата. Обредите, извършвани тук са главно за лекуване на женско безплодие. Самото провиране през скалните арки е свързано най-вече със символичното влизане в лоното на Великата богиня-майка, за да се преродят отново инициираните за нов живот, след повторното им раждане. Хората вярват, че който не успее да премине през пръстена, има твърде много грехове, които го спират.
Мечтаят за екопътека до магическите скали
Да се стигне до магическите скали е много трудно. Пътеките почти не личат, през лятото има много пепелянки. Туристите от Чирпан и общината в Братя Даскалови отдавна се канят да построят екопътека до горе, но още всичко е на етап добри намерения. Стане ли това обаче мястото ще се превърне в истинска туристическа атракция. Особено, ако има и реклама.
„Съвсем скоро, точно преди събора на селото на 27 април, който се провежда на поляна под Вкаменената сватба, поставихме нови указателни табели как се стига до природния феномен“, разказва кметът на Медово Станка Стоянова. Хората, които искали да стигнат до наситеното с огромна енергия място, обикновено се отбивали в кметството да питат. Имало и доброволци, които често съпровождали туристите до Вкаменената сватба. Самата Стоянова познава семейства, който дълго време не са имали дете и след като са миналия през каменния венчален пръстен от мегалити, са получили щастието да бъдат родители. Дори в Медово имали едно семейство с такава щастлива съдба.
Още в началото на мандата си кметицата направила официално предложение до община Братя Дасколови за изграждане на туристическа екопътека до мегалита по някоя европрограма. От Медово до Вкаменената сватаба е някакви си 3-4 км. „Хората ги изминават с удоволствие и надежда, хубаво е по пътя да има 1-2 места за отдих – с беседки, пейки, детски кътчета“, мечтае Стоянова. Краят на мандата вече се вижда, но редът на нейното предложение не му дошъл. „Кой знае в кои чекмеджета в общината обира праха“, казва с огорчение кметицата. Но не се е отказала и търси подкрепа по-нагоре. Наскоро запознала кандидатата за евродепутат от БСП Иван Кръстев и той обещал да помогне. Чула, че друг евродепутат от ГЕРБ пък е разработил специален сайт в помощ на българското село. Вероятно става дума за разработената от Андрей Новаков платформа „Селоводител“. Затова ще търси и него. Белким наистина и Медово се добере до европейски пари.
Мястото е било тракийско светилище
Множество изсечени в скалите ниши сочат, че мястото е било древно тракийско светилище. Според проф. Васил Марков всички лечебни ритуали могат да се свържат най-вече с Великата богиня – майка, на която в древността е било посветено мегалитното съоръжение. Оставяните в дар пръстени обаче свидетелстват и за ритуали, посветени на Слънцебога при орфическите магически практики, които са засвидетелствани в текст от Аполоновия орфически химн.
На място от ляво и запад личат следите от разтопен восък на палени на това място свещи и според проф. Марков подобно на светилището от Камен рид, край Демир баба теке, може да се смята, че огънят от свещите е заменил през късната християнска епоха небесният огън от древнотракийските свети места.
Източник: Стандарт
