Моята съпруга Диди е нещо специално, споделя в интервю пред „Монитор“ дарителят.
– Г-н Канев, приятно е да ви види човек толкова развълнуван от срещата ви с България и в толкова добра форма. Как сте, как е съпругата ви Диди? Очаквахме и тя да е с вас.
– Добре съм, ако е по-добре, няма да мога да го издържа. А Диди е много ангажирана в момента и не успя да дойде с мен. Сега тя работи повече, откогато и да било в Канада. Още е млада, а е и много трудолюбива. Не искам да преувеличавам, но моята съпруга е нещо специално.
Тя не само се грижи за мен, за децата, за внуците ни, а и ръководи построената от нас църква и българското училище към нея. Ангажирана е доста с обществена дейност. С бившата кметица на града, в който живеем, се занимават с много добри дела – решават на кого в нужда да се помогне, къде да се построи културен център, организират благотворителни акции. Освен това все нея чакат и дребни, но важни работи. Ако климатизацията в църквата например се повреди, пак Диди търси човек да я ремонтира.
Сега в Канада правим голям голф турнир и на него ще дойдат 300 души, още 100 ще има на вечерята. Това събитие изисква огромна организация и някой трябва да е диригентът, докато аз съм в България и се любувам на родния край. На тези турнири събираме на вечер по 200-300 хиляди долара за благотворителни цели. Затуй със съпругата ми регистрирахме Фондация „Канев“, за да могат хората да даряват. Който иска да помага, намира начин.
– Направихте значими дарения в родния си край, а скромно отбелязвате, че България може и без вас, „но няма по-хубаво усещане от това да помагаш“. Вътрешна необходимост ли е за вас благотворителният жест?
– Животът не е само да правиш пари и да строиш къщи, човек трябва да е и част от обществото. Когато гледаш телевизия, трябва да знаеш, че има хора, които нямат телевизор, и други, които физически не могат да гледат. Затуй аз се загрижвам. Господ ми е дал здраве, дъщерите ми са здрави, а в света между 18 и 20 процента от децата имат някакъв проблем и те не са виновни за това, така е в природата.
Аз от младеж винаги съм гледал да подкрепям децата, които не могат да си помогнат. Когато стъпих в Канада, се свързах с ротарианците, понеже знам, че тяхната организация помага на хората. Всеки петък излизах да продавам шоколад, а събраните пари отиваха за деца в нужда. Така съм правил винаги и така ще правя – тук и в Канада. Една от причините Канада да ми даде всички награди е грижата ми, а и на моята съпруга Диди, към децата. На всяко дете трябва да се даде възможност да се засмее.
– Разбрах, че не е толкова лесно да се направи дарение от Канада в България. Така ли е?
– Да, много трудно е да вземеш един милион долара и да го изнесеш от държавата си. Моят случай е доста специален в Канада. Имам разрешение от Министерството на финансите за дарения само в две области – здравеопазване и образование. Тия сектори не са в конкуренция на Канада. Освен това Игнат Канев плаща доста данъци, и то големи данъци, така че министрите и хората, които са отговорни за тази работа, ми разрешиха преди години да имам възможност да подпомагам моите съотечественици в тези две области.
– В Русенския университет връчихте стипендии от 3000 канадски долара на четирима студенти, а след това и дипломите за висше образование на отличниците. Какъв съвет им даде един успял човек като вас, тръгнал от нулата?
– Казах им да се трудят, светът е на тяхна страна. Вратите им са отворени вредом, понеже всеки иска да вземе на работа умен човек. Най-леко и най-сполучливо се работи с умни хора, защото очакваш те да създадат нещо, да имат принос в развитието. Като вземат дипломата, започва началото на тяхната работа и те трябва сериозно да се замислят. Ако започнат да произвеждат например една част, трябва да се научат да я правят най-добре.
Аз ще дам и един пример. Строих къща на един канадец, който имаше фабрики и в Берлин, Лондон и Австралия. Отива той в Берлин и пита един работник от колко време е във фирмата и какво мисли да прави в бъдеще. Човекът казал, че е на това място от седем години, преди това учел, а в бъдеще ще се стреми да е по-добър работник и да заеме по-висока длъжност. И в Торонто задал тези въпроси на мъж със същата позиция.
Той отговорил, че е от седем месеца, преди това бил бояджия и дал да се разбере, че си търси друга работа. И този мой познат си прави заключението, че германецът иска да се подобри в производството, а другият – на момента да подобри собственото си положение. Този в Канада не знае, че като работи по-добре във фирмата, тя ще му даде по-добра заплата, ще му даде по-висока позиция и така ще има и по-добър живот. Нека младите хора да се трудят честно и да се развиват на работното си място.
– Казвате, че изпитвате голямо щастие, щом пристигнете в България и родното Горно Абланово. Не зная дали усещате обаче проблемите ни. Какво да направим, за да живеем по-добре?
– Трудете се и си плащайте данъците. Аз гледам моето село, като ида – прокарват кабели за интернет, улиците се правят, дава се възможност на хората да живеят по-добре. Някой дава тези пари, те не идват от Господ. Те са от гражданите, от данъците им. Като отидеш в ресторанта, трябва да си платиш, не може да се нахраниш и да излезеш. Така е и в държавата. Ние живеем в този свят и черпим благата му, затова трябва да си платим разходите.
Едно време, когато бях малко момченце, носехме на гръб водата от два километра – да можем да пием, да си умием очите. Майка ми пълнеше едно корито с вода и шест-седем деца се къпем вътре едно след друго. А сега пускаш крана и пееш един час под душа. Всичко това трябва да се плати.
– Пропътувате всяка година хиляди километри, за да посетите родното си място. Но винаги сте тук за кратко.
– Ами, аз работя. Идвам си и не мога да пресъздам с думи чувството, което изпитвам в родния си край. Трябва човек да е на мое място, за да го разбере.
– Голямата ви внучка Игнатия има и български паспорт. Говори ли езика ни?
– Оооо, да, тя е на четири годинки, но говори български и френски. Да чукна на дърво, ще стане човек от нея. Има сестричка – Евтимия, с две години е по-малка. Майка им е много ангажирана във фирмата и Диди освен всичко друго е поела ангажиментите и за внучките – сутрин да ги изпрати, вечер да ги посрещне, да отидат на плуване с голямата. Моята съпруга Диди наистина е нещо специално.
Визитка:
Роден е на 6 октомври 1926 г. в русенското село Горно Абланово, в многочленно семейство
Напуска България на 14,5 години и се установява в Австрия, за да търси препитание
След 10 години заминава за Канада и започва дейност в строителния бизнес
През 1956 г. регистрира фирмата си Kaneff Property Limited, която и досега е част от Kaneff Group of Companies
Собственик е на сгради и голф игрища
Уважаван член на много канадски престижни обществени, търговски и професионални организации, носител на ордена на Канада и на ордена на Онтарио
България го награждава с ордена „Стара планина – първа степен”, почетен гражданин е на Русе и доктор хонорис кауза на Русенския университет „Ангел Кънчев“
В Канада живее в град Мисисага със съпругата си Диди Канев, която е българка и е от Русе
Имат две дъщери и две внучки
Щедър дарител в България и Канада
С дарения от Благотворителната фондация „Канев“ в Русенския университет е построен „Канев център“ и са открити обновени отделения – педиатрично и по трансфузионна хематология, в болницата, която носи неговото име
В Горно Абланово Канев издигна културен дом
Източник: Блиц
