Родина на дините е Южна Америка. У нас динята се отглежда почти във всички райони. Тя се приема като десерт и като вкусен плод от млади и стари. Добре узрялата диня съдържа 5-10 % захар, състояща се от захароза, глюкоза и фруктоза. Други ценни съставки в плода са пектиновите вещества ,целулозата, витамините В1, В2, С, РР, фолиевата киселина и каротинът. Освен диненият сок за утоляване на жаждата се приготвя т.нар. динено мляко от счукани динени семки, които се потапят в студена вода в съотношение 1:10.
За подобряване вкуса на това питие, в него се слага малко плодов сок – сироп или захар на вкус. Тъй като дините имат доказано диуретично действие, те се препоръчват за консумация при болни от бъбречно каменна болест и в умерени количества при заболявания на сърдечно-съдовата система. Като пикочогонно средство се употребява и отварата от пресни динени кори при чернодробни и жлъчни и бъбречни заболявания.
Диненият сок не само стимулира отделителната система, но подхранва и самата чернодробна тъкан с лесно усвоимите захари. Като диуретично средство могат да се употребява и отвара от изсушени динени кори в съотношение 1:10.
Целулозата от месестата част на дините подпомага функцията на стомашно-чревния тракт, помага при запек, но на язвено болни се препоръчва само динен сок. Консумацията на дини в естествен вид подобрява жизнената дейност на полезните микроорганизми на червата и съдейства за понижаване на лошия холестерол.
Съдържащата се в плода фолиева киселина и витамин С оказват противосклеротично действие. Поради това дините са съществено профилактично средство при атерослероза. Независимо от техния сорт се препоръчват при малокръвие, камъни в жлъчния мехур, бъбреците и пикочопроводите. За по-дълго съхранение е добре дините да се държат в прохладни мазета.
Източник: club50plus
