Навън вали, есенният дъжд никога не закъснява. Той ще дойде, както всяка година – нечакано, но напоително.
Навън вали, а често се случва да вали и в душите, без да знаем точно защо, без да го искаме, без да бъде честно.
Есенната меланхолия може би ще завладее сърцата ни съвсем скоро, но най-добрият лек за нея е поезията. Защото есента е именно това – най-интимната и уютна поезия.
Днес ви предлагаме да прочетете едно произведение на Елисавета Багряна, което е съвсем в унисон с времето навън:
***
Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: – Колко много те обичам…
Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.
Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.
Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
Източник: edna
