Сингапур от 1992 г. има официална забрана за продажба, транспортиране и, разбира се, употреба на дъвки. Причината за това бяха проблемите с поддръжката на високи сгради, чиито обитатели, очевидно без да се грижат за благосъстоянието на собствените си домове, изхвърляха използваната дъвка където и да е, но не и в кошчето.
Имаше дъвки по пода, в пощенските кутии, в асансьорите и дори в ключалките! Дъвката, оставена на обществени места, по земята и тротоарите, значително оскъпява почистването. Може да доведе и до повреда на почистващото оборудване. Неприятен проблем беше и залепването на дъвки по седалките на градските автобуси и дрехите на пътниците.
Затова, когато отивате в Сингапур, не забравяйте да извадите от джобовете любимата си дъвка. В противен случай може да ви очаква неприятна изненада под формата на глоба или дори арест.
Тайланд е известен и с неприязънта си към дъвките. Не, не, можете да носите, купувате и, разбира се, дъвчете дъвка – никой няма да лиши туристите от това право. Но ако, след като разгледа местните забележителности, пътникът реши да изхвърли използваната дъвка на земята или тротоара, ще започнат проблеми. Факт е, че такова нарушение в Тайланд се наказва доста строго. Глоба от няколкостотин долара. Ако нарушителят няма такава сума, тогава той ще бъде пратен в затвора непременно. С цел да се замисли върху поведението си. Между другото, приблизително същото наказание може да получите, ако случайно (или не случайно) стъпите върху национални монети и банкноти.
В Китай официално са забранени всякакви игрални филми, чиято основна тема е поне по някакъв начин свързана с пътуването във времето. Китайското правителство стигна до извода, че с помощта на идеята за фантастични пътувания през пространството и времето режисьорите не само се опитват да критикуват съвременния Китай, но и посяване на съмнения в публиката относно официалната интерпретация на историята.
Също така китайските власти на законодателно ниво задължиха всички млади (и не толкова) хора, които имат баби и дядовци, да ги посещават възможно най-често. Така че възрастните хора няма да се чувстват самотни или изоставени. Звучи доста странно. Такъв закон в Китай наистина съществува. Нещо повече, дори твърде заетостта на работа не е извинение да отмените посещение при любимите си баба и дядо.
Във Виетнам можете да получите присъда затвор ако се ръкувате с местен жител или жестикулирате твърде активно по време на разговор. Факт е, че виетнамците са много спокойни хора. Те ценят уважението един към друг и защитават личното си пространство. Ето защо във Виетнам не е прието да се ръкуват при среща. Посетител на ресторант може да бъде помолен да напусне заведението, ако внезапно реши да повика сервитьора, като активно жестикулира с ръце.
В Япония може човек да врлезе в затвора ако наречете дете с „грешното“ име. В Страната на изгряващото слънце, както и в други азиатски страни, духовната страна на въпроса е изключително силна. Японците твърдо вярват, че „както наречете кораб, така ще плава“. По-точно от името на детето, до голяма степен ще зависи цялата му бъдеща съдба.
В Япония има още една официална забрана, свързана със затлъстяването. И, изглежда, откъде идва такъв проблем, защото японците винаги са били известни със своята миниатюрност и тънкост?! Но се оказва, че не всичко е толкова просто. Проблемът с наднорменото тегло не е заобиколил Япония. Властите на страната решиха да се борят с него кардинално и незабавно. На държавно ниво и с помощта на забрани.
И така, през 2008 г. в Страната на изгряващото слънце влезе в сила закон, според който всички компании и общини са длъжни ежегодно да измерват талията на своите служители на възраст от 40 до 74 години. Дори бяха разработени подходящи стандарти: 85 см за мъже и 90 см за жени. Е, тези, чиито обеми не отговарят на държавните стандарти (не мога да го кажа по друг начин), получиха препоръки за отслабване и „пробен“ период от 6 месеца. Ако след това служителят не се вмести в задължителните стандарти, неговият… не, не, в този случай нямаше затвор. Колкото и да е близо. Той беше принудително изпратен на специални курсове за отслабване, където бедният човек като цяло нямаше начин да не загуби излишни килограми и сантиметри. Не е затвор, разбира се, но и не е достатъчно приятно …
