Всеки, който си мисли, че е твърде късно да си върне изгубената любов, бърка. Сегашната история ще докаже това. Дени и Карън Винар са типичната неразделна училищна двойка.
„Живеех на няколко пресечки от училището и той всеки ден ме изпращаше след училище“, разказва тя пред WDTV.
За добро или зло Карън забременява на 15 години и тогава всичко се променя. Пратена е в дом за неомъжени майки. Дени успява да я посети само няколко пъти. В деня на раждането на тяхната дъщеря, те имат само един час да са заедно, преди да бъдат принудени да предадат бебето за осиновяване. Правят си само една снимка, която им остава единствен спомен.
Желаейки да остане с любовта на живота си, Дени предлага брак на Карън, когато се връща от службата си в армията. Тя приема, обаче семейството ѝ възразява. Държат тя да отиде да продължи образованието си. Принуждават двойката да се раздели.
Той обаче никога не я забравя. И се оказва, че времето не лекува раните. Във всеки един ден след това, без изключение, той гори да бъде с единствената си и първа любов.
И така 53 години по-късно той успява да намери Карън чрез интернет. Оставя ѝ съобщение и започва да чака. В първия момент, в който тя вижда това, отговаря. Започват да си говорят нонстоп, точно както когато са били тинейджъри. Почти моментално Дени се озовава на самолет и отива да я види. Само няколко часа след приземяването, те официално стават съпруг и съпруга.
Животът им отново е завършен… почти
Макар и щастливо женени, нещо липсва, Дени знае, че не е както трябва. Казва на Карън, че му е отнело много време да я намери. Сега остава да намери тяхната дъщеря, за да е пълно щастието.
Със съдействие от местните социални институции, проследяват агенцията за осиновяване и изпращат писмо до отдавна загубената си дъщеря – Джийн Воксланд. Първоначално тя го игнорира, но съпругът ѝ има друга идея.
„Един ден се прибирам от работа и той просто ми каза „По-добре да седнеш. Наистина смятам, че трябва да седнеш“, а това нещо го прави за първи път от 30-годишния ни брак.“, обяснява тя.
Мъжът е категоричен, че тя трябва да се свърже с родителите си. След няколко размени на писма, решават да се срещнат. Когато го правят, Воксланд усеща на мига, че е сред семейството си.
От тогава насам правят много семейни срещи и празнуват във всеки възможен момент.
