ТЯ ИМ ДАВА ДЕНОНОЩНИ ГРИЖИ И МИЛУВКИ, А ТЕ Й ОТВРЪЩАТ С УСМИВКА. РАЗМЕННАТА МОНЕТА Е ЛЮБОВ. Това стои в основата на майчинството на Наталия Колева от Павликени. Благодетелката е приемен родител вече 6 години. Тогава отваря дома и сърцето си за деца, лишени от родителска грижа, и до днес в прегръдките си е държала 8 сирачета. Изключително трудна се оказва раздялата с всяко едно от тях, когато дойде време да заминат при осиновителите си. Празнината в сърцето на приемната майка се запълва от следващото дете от институция, докато не отлети и то към новото си семейство.
Наталия е на 40 години, омъжена и горда майка на двама сина – Максимилиан на 16 години и Преслав на 10. Мечтаела да роди и момиче, но след като това не се случило, решила чрез приемната грижа да разбере какво е усещането да правиш плитки, да обличаш рокли и да слагаш панделки. През 2011 година в дома й е настанено първото дете, на което става приемна майка. То било момиченце на 4 месеца от сиропиталището в Дебелец.
„Като малка исках да стана детска учителка, но по стечение на обстоятелства нямах възможност да следвам педагогика. По-хубаво занимание от това да бъдеш с деца, не мисля, че съществува. За мен приемната грижа е удоволствие, а не професия“, споделя тя.
НАТАЛИЯ СЕ ГРИЖИЛА ЗА МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕ С ОГРОМНА ОБИЧ ЕДНА ГОДИНА И ЗАТОВА, КОГАТО Й СЪОБЩИЛИ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ОСИНОВЕНО, преживяла трудно раздялата. Толкова била свикнала с детето, че го чувствала като свое собствено. В нея едновременно бушували чувства на мъка заради отделянето от сирачето и радост, че то ще си има родители, които да му осигурят нормален живот. Така се развили нещата и при следващите 7 деца, които отглеждала. 4 от децата пристигнали при нея след изписването от родилния дом, а 2 от тях били недоносени.
„Едното бебе имаше нужда от специални грижи, тъй като се беше родило в седмия месец на бременността. Толкова мъничко и беззащитно създание! Треперех над него“, споделя Наталия.
40-ГОДИШНАТА ЖЕНА РАЗКРИ, ЧЕ ЗА ПРИЕМНОТО МАЙЧИНСТВО ПОЛУЧАВА МЕСЕЧНО ПО 260 ЛВ. помощ от държавата и 35 лв. детски надбавки. Тези пари обаче не са достатъчни за отглеждането на недоносено бебе, тъй като заради преждевременното си раждане то има нужда от специална храна и други принадлежности. „Налага се да поръчваме в аптеките специално адаптирано мляко, за да може да има с какво да го храня. Този продукт обаче е по-скъп от останалите и няма как да се направи компромис с по-евтин, тъй като от това зависи здравето на детето“, обясни жената. Макар средствата да не стигали, тя успяла да отгледа недоносените бебета и днес те са осиновени.
Едно от момиченцата, които приема вкъщи, докоснало сърцето й по необясним начин. Усетила, че малката Никол е „нейното“ дете и не можела да си представи живота без него.
„По време на обучението за приемен родител ми обясниха как да преживеем раздялата с децата, но каквито и психологически похвати да бъдат приложени, знаех, че нищо няма помогне, ако осиновят Никол. Не исках да се отделям от това момиченце. То дори прилича на мен и съпруга ми. Затова решихме да го осиновим“, казва павликенчанката. Скоро детето ще навърши 2 години, но когато достигне възраст, в която осъзнава всичко, Наталия и мъжът й ще разкрият истината за произхода й.
В момента 40-годишната жена е приемна майка на 4-месечно бебе, а Максимилиан и Преслав много й помагат. Така в дома й винаги кънти детски смях и няма лошо настроение.
ПРИЕМНАТА МАЙКА КАЗВА, ЧЕ ПОДДЪРЖА ВРЪЗКА С ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА, осиновили децата, за които се е грижила. Периодично си ходят на гости и споделят хубави и лоши моменти заедно, като една голяма фамилия.
Заради отдадеността в приемната грижа е номинирана в категория „Приемен родител – спасител на детството“ за 2017 година на тазгодишните награди на Националната асоциация по приемна грижа. Екип от социални експерти и служители в Агенцията по закрила на детето ще решат кои ще са победителите в различните категории за принос в развитието на приемната грижа, а призовете ще бъдат раздадени на специална церемония в София.
Галина ГЕОРГИЕВА
Източник: Борба.БГ
