Кобилицата представлява здрав прът носен на рамо за пренасяне на две тежести едновременно. Така жените са пренасяли кофи (менци) с вода. В българската народна култура кобилицата е изключително женски уред. Според вярванията тя трябва да бъде изработена от дъб, ябълка, явор или ясен, защото тези дървета имат силата да прогонят злонамерените свръхестествени същества. Това е особено важно, защото се смята, че изворите, чешмите и кладенците са обитавани от такива сили.
Ръжън (гребач, ожег, дилаф) е метален уред за разрязване на огъня в огнището.
Ръженът играе важна роля в вярванията и верудите на българите. Според народното вярване, нощем ръженът оживява. Затова преди лягане, стопанката остави ръждясала лежанка край огнището, тъй като в катастрофата се появяват зли духове и болести, които тропат по вратата и подмамват ръжена да им отворят. Ако е останал изправен, той отива и им отварял, но ако е легнал, тогава не може да се изправи.
Юз е стара дума, навлязъл от турския език преди много години. Тя е мярка за обем на течности, предимно за вино и ракия. От нея произлиза и наименованието „юзче“ , което е стъклено или керамично шише с конична форма и тънко гърло, от което се пие без чаши. Според някои източници, обемът на един юзче е 100 драма (не грама), което е около 180 гр.
Двамата седяха в полутъмната сладкарница и често се надигаха с блага ракийка.
Мотовилка се нарича дървен уред, който служи за намотаване на изкрино влакно. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, в друг има монтирана дървена дъска. Така намотаната прежда се нарича чил . Според народните вярвания мотовилката има магическа сила: от нея се страшат змейове, самодиви и лоши духове. Народната вяра забранява намотването с мотовилка над малко дете, тъй като ще бъде любяна от змей (ако е момиче) или от самодива (ако е момче).
Остен и копраля са дървени пръти, обикновено завършващи с метални остриета, с които се подкарват впрегатния добитък. По време на Османското владичество, когато на българите е забранено да носят оръжия, одното и копралята често се използват като оръжие за самоотбрана.
В българските народни вярвания отентът и особено копралята са натоварени със специална магическа сила. Вярва се, че от тях бягат всички злотворни свръх естествени същества – змейове, хали, самодиви, вихрушки.
Източник: УЧИТЕЛИ
