„Абсурд“ – би казал всеки жител по времето на соца. „Не, ама да“ – бих перифразирал покойният Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както пише поетът в „Песен за човека“, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран служител от ГКПП при летище Варна.
„По онова време (70-те години на 20. век) в квартал „Владиславово” имаше едно много палаво 6-годишно дете – Митко – започна Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква беля и го напляскат, Митко хващал автобуса (поради малката си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „Аспарухово”. А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат.
В ония години държавната доктрина за комунистическо възпитание на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „подкован“ и невръстният Митко. Случило се обаче така, че през един летен ден за немирствата си бил наказан и от двете страни: от родителите си във „Владиславово” и от баба си в „Аспарухово”.
И сърдитият Митко решава да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на около 1 км от дома им и често се наблюдават излитащи и пристигащи самолети. И така, взема един комат хляб, прекосява нивите, които делят жилището им от летището, пристига там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята. Когато по високоговорителите се разнася поканата „Пътниците за Москва да се отправят към самолета“, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за хапване, без да го разпитват.
Но когато слиза на летището в Москва, нещата яко се затягат, защото на руското КПП „стъргата“ е жестока: броят стриктно не само хората и бебетата им, но и придружаващите ги животни. Задържат малкия нелегален пътник и се обаждат в българското посолство: „Ваш гражданин нарушил государственную границу Советского Союза”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „Кой ще да е този луд, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза“. Българският посланик се разпоредил да приберат нарушителя.
Те също се изумили от срещата си с „гражданина” и му дали някакъв сандвич. Един от служителите, който имал малки деца, съжалил беглеца и предложил: така и така е дошло момчето, поне да го разходят из Москва, да сбъднат мечтата му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и култура „Горки“ и накрая в огромния магазин „Детский мир“ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в различни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в паника, момчето е изчезнало, съобщават в МВР и го обявяват за издирване.
В посолството на другия ден с първия самолет за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „Идвам от Москва!“ – приключи разказа cи Гришата.
– Важното е – казвам, – че всичко е минало добре.
– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана после? Българското посолство в Москва сезирало за нарушение на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказание на цялата смяна, която е била дежурна в деня на „произшествието“. А в тази смяна бях и аз и също го отнесох.
– И все пак с това неприятностите са приключили – предположих аз.
– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, защото този хлапак, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „подвига“ си, случката се разнесла и по другите детски градини и после рояци деца започнаха да обсаждат летището с желание и те да се изявят като Митко. В чудо се видяхме, удвоихме охраната, за да опазим самолетите от кандидати за герои. Ха наздраве! – вдигна халбата с бира Гришата.
Припомнил случката – Костадин Чобанов, Варна
Източник: bgspomen
