Някога, преди много време, никой не знае точно кога, се родило едно явление. Необяснимо било то. Някои му викали емоция, други – характер, трети изобщо не умеели да го окачествят. Никой не го бил виждал, то само се усещало и се чувало, когато говори. Видими били само следите му. Защото, откъдето минело, оставяло недоизказани истини; чувство за малоценност, скрито зад надменност; самонадеяност и безброй грешни избори за важни и не чак толкова важни неща.
Страната, в която се родило това явление, се казвала Еголандия. Затова и местните жители кръстили това необяснимо нещо Его. То идвало при всеки човек, омайвало го с хубави приказки, приятни въпроси и обещания. Питало го дали иска да бъде най-хубав, най-богат, най-можещ, най-имащ и да има толкова много власт и толкова малко скрупули, че да не му пука за никой и нищо. Хората с охота се съгласявали да станат такива, каквито им предлагало Егото да ги направи, защото това било ново за тях и било нещото, за което тайничко мечтаели отдавна.
Така Егото влизало в душата на всеки човек, променяло го както то си знаело, и минавало към следващата си жертва. До когото се докоснело Егото, после той ставал надменен, егоцентричен, безцеремонен, алчен, отмъстителен, неприемащ, недоволен, нетолерантен, в доста случаи и зъл. Това се превърнало в нещо като чума в Еголандия. Страната била като прокълната. С всеки изминат ден хората, променени от Егото, се множали, докато накрая всички станали такива.
Желанията на Егото били егоистични, не алтруистични. То не обичало толерантността, не приемало никой друг, освен себе си, или само този, от когото имало изгода. Само искало, но хич не му се давало. Трупало, трупало материални блага и после ги пазело и стискало, сякаш без тях ще спре да живее. Егото било и агресивно, нападало хората, задето не му били симпатични; присмивало се на недъгавите; мразело слабохарактерните; неприятно му било, като помагало на нуждаещи се, без да има кой да види „жеста“ му; без публика, то се чувствало недооценено и се потискало.
Завиждало на всеки, който имал нещо, което то нямало. Ако то не било най-имащото, най-можещото, най-красивото, най-богатото, най-властващото, най-съблазнителното, най-добре оценяваното и най-най-най от всеки и всичко, то не можело да диша нормално, не можело да живее нормално. Това бил неговият критерий за нормалност и то го следвало неизменно, защото си мислело, че само така може да съществува и да бъде себе си. И колкото повече хора заразявало, толкова по-могъщо и най се чувствало.
Променило Егото всички хора в Еголандия. Решило обаче, за всеки случай, да се върне още веднъж и да провери дали не е пропуснало някой. И тогава се натъкнало на един старец, когото било забравило да промени. Отишло то при стареца и започнало с обичайните си обещания и въпроси. Попитало го дали иска да бъде най-най от всеки и всичко, дали иска да има толкова много власт и толкова малко скрупули, че да не пука за никой и нищо… и така заизреждало всяко свое предложение егоцентричното Его, като било изцяло сигурно, че старецът с охота ще приеме предложението му като всички други преди това. Старецът изслушал внимателно Егото и със спокойно изражение отвърнал:
– Не, драго ми Его. Аз ще откажа предложението ти – след което се усмихнал благородно.
При тези думи Егото се намръщило, ядосало се, обзел го неистов гняв и с истерични и надменни викове изкрещяло:
– Как можеш да ми отказваш? За какъв се мислиш? Досега всеки приемаше веднага това, което му предлагах! – не спирало да мърмори и да се ядосва Егото.
Тогава старецът пак се усмихнал и със спокоен, но убедителен глас рекъл:
– Сега се успокой и ме чуй. Ще ти разкажа една история, моята история. След това, което имам да ти казвам, ще решиш кое е по-правилно и по-добро.
С недоверие Егото се съгласило, защото въпреки че било ядосано от отказа на стареца, все пак му било любопитно какво има да му казва. И така, старецът започнал:
– Преди доста години аз бях като теб, исках да съм най от всеки и всичко, не изпитвах съжаление, а само завист и неистово желание за още и още. Стремях се с всички сили и средства към тази моя заветна цел. Накрая я постигнах или поне така си мислех. Докато един ден паднах от своя връх. Загубих позициите си в обществото и никой не ми подаде ръка по пътя ми надолу, защото не го заслужавах. И нямаше как да го заслужавам, тъй като презирах всеки и не помагах на никого без лична изгода. После се разболях – пак нямаше кой да се погрижи и поинтересува от мен, тъй както аз не се вълнувах от никой болен и страдащ. Имах нужда да споделя с някого трагедията си, но нямаше с кого. Заради болните ми амбиции се оказа, че нямам ни един верен приятел. Почувствах се сам и изоставен.
И тогава разбрах колко погрешно съм живял и колко злини съм причинил на себе си и на другите. Оттогава насам разбрах следното, – Егото загледало стареца още по-любопитно и зачакало да чуе какво следва, – Човек е най-щастлив тогава, когато е в хармония със себе си. А за да си в хармония със себе си, драго ми Его, трябва да приемеш всички като равни, да приемеш техните различия, да преоткриеш красотата на хората и да съумееш да благодариш от сърце, че не сме еднакви. Също трябва да разбереш, че любовта, благата дума и добронамереността дори към враговете ти е най-добрата формула за щастие и успех. Нужно е също да се научиш да даваш обич и разбиране, а не само да изискваш да получаваш.
Когато сториш всичко това и опиташ да живееш по този начин, ще разбереш, че не е нужно да си враждебен и да завиждаш, за да получиш това, което искаш. Ще разбереш, че няма нужда да мразиш хората и да бъдеш егоист, за да постигнеш успех. Ще научиш, че всички мечти и цели са много по-бързо и лесно изпълними с добронамереност и любов към себе си и света, отколкото с омраза и болни амбиции…,– продължавал да обяснява старецът.
Егото го слушало с интерес и усещало, че сякаш чува неща, които винаги е знаело отлично, но някак все са му убягвали. Накрая старецът казал:
– Сега аз имам едно предложение към теб и се надявам, че ще го приемеш.
Егото смръщило вежди, защото не било свикнало да му предлагат нищо, то винаги давало идеите, но този път направило компромис и изслушало стареца. А той казал:
– Предлагам ти да опиташ за няколко дни да промениш наново всички хора, но така, както ти описах, после опитай и ти да поживееш по този начин. След това ела при мен и ми разкажи.
Егото решило да послуша стареца, въпреки че му било много трудно да се съгласи с чуждо мнение. Започнало един по един да променя всички хора отново, накрая и то се постарало да опита да поживее по начина, който му описал старецът.
Резултатите били невероятни. Всички започнали да си помагат, били толерантни и разбиращи. Нямало омраза помежду им, а желание за приемане на това, което не им харесвало в някого. Поздравите и комплиментите станали част от ежедневието на всеки. Хората започнали да се трудят и работят, всеки в сферата си, като не се вълнували колко продажби има другият, нито колко пари е натрупал. Залагали на собствените си качества и знаели, че има достатъчно за всеки.
Еголандия вече била друга. Нямало и помен отпреди. Милосърдието, приемането, доборонамреността и любовта били в основата на цялата промяна. Стремежът на хората да бъдат най във всичко отстъпил място на стремежа им да си помагат взаимно по пътя към целите. Любовта към към себе си, към околните и света изместила завистта и злобата. Еголандия и хората в нея били истински щастливи.
Като видяло Егото колко прекрасно е всичко, осъзнало, че е сбъркало много. Отишло при стареца и започнало:
– Мъдри човече, не зная как да ти се отплатя за прескъпите съвети. Най-накрая осъзнах, че щастието е на една ръка разстояние и успехът е много по-лесен за постигане с тази формула. Къде ми е бил умът?!,– тюхкало се Егото и същевременно подскачало от радост, задето открило формулата на истинското щастие…
Източник: http://opoznaisebesi.blogspot.com/
