Mарт е! Време за ярко начало след тъмните зимни месеци. Пролетта развява дантелената си рокля, сякаш с един замах иска да прогони лошото настроение на баба Марта. Градината вече е посипана с пролетни цветя като разпилени разноцветни скъпоценни камъчета. Нарцисите са надули фанфарите – пролетният бал е в разгара си.
След кокичетата, минзухарите и игликите на подиума през март и април постепенно се появяват и другите в пролетната еуфория – лалета, нарциси, алиуми (декоративен лук), фритиларии (ведрица), пушкиния, зюмбюли, малки ириси ретикулата.
Луковиците, които сме засадили през есента, вече ни даряват с нежен аромат и ярки цветове. Тази пролетна заря се появява, когато дърветата и храстите са все още само с пъпки и не съвсем разлистени, за да привлекат вниманието на пчели и насекоми, които ги опрашват. Цветовете не се задържат твърде дълго, защото луковиците имат нужда от почивка през летните месеци. Когато те се отдръпват, други растения заемат мястото им.
Затова най-добре е да са засадени между индивиди с по-широки “рамене” в цветната леха, за да позволят на листата постепенно да увяхнат и да подхранят луковиците, без градината да изглежда занемарена и дрипава. Листата са много важна храна за луковиците и за пролетното шоу през следващата година. Не е задължително луковичните красавици да са приковани към земята в цветните лехи. В саксии и сандъчета те също се чувстват добре. Изберете големи саксии – това ще намали риска от засушаване през топлите периоди.
Фритилария змийска глава
А сега една идея за балкона, която аз наричам “саксия лазаня”. Тя се прави през есента, за да ѝ се радвате през пролетта. Пригответе си следните луковици: едри лалета, нарциси, минзухари, ириси ретикулата и няколко корена виоли или теменужки.
Изберете голяма саксия, за предпочитане керамична. Поставете 2-3 парчета от счупен порцелан или керамика на дъното за добър дренаж и сложете компост (пръст). Наредете луковиците на лалетата така, че да не се допират една в друга, и ги закрийте с компост. Следват нарцисите и компост, минзухарите и компост, ирисите и компост. За да е красива саксията, докато чакате “лазанята” да разцъфти, засадете най-отгоре теменужки или виоли, ако ви харесват. Повярвайте, ще бъдете приятно изненадани, когато по това време на годината – ранна пролет, се покажат сините цветчета на ирисите и минзухарите. Когато времето се позатопли, идва ред на нарцисите и лалетата. Радост за очите!
Фритилария ходжово лале
От всички луковични най-много се захласвам по фритилария, или ведрица (Fritillaria) – в България има 6 диви вида и те всички са вписани в Червената книга като застрашени. От видовете с чужд произход най-популярната фритилария в България е ходжовото лале (Fritillaria Imperialis) – от високо шоколадовокафяво стъбло се спускат яркооранжеви (или жълти) камбанки, скрити под перчем от дребни листенца.
Друга популярна е фритилария мелегрис (Fritillaria melegris). Наричат я още змийска глава, защото, преди да се отвори, цветчето има формата на глава на змия. Цветовете са магически карирани с розово и виненочервено до лилаво, а някои са с бели камбанки.
Препоръчвам в градината да не разпръсквате луковиците по една-две тук и там. Засадете ги на няколко места по 5-7 луковици (ако имате място и по повече).
“Саксия лазаня” – ранна фаза
Така изглеждат вълнуващо пищни и за нас, и за пчелите! Експериментирайте с цветовете, но опитайте да садите еднакви багри на едно място – големи туфи в един нюанс като цветни облаци.
Няколко полезни съвета:
– Луковиците, които цъфтят през пролетта, се засаждат от септември до ноември, преди земята да е замръзнала. Това им дава възможност да развият корени.
– Намерете правилното място за съответните луковици. Когато прецъфтят и листата започнат да пожълтяват, искаме нещо друго да е заело пространството, за да прикрие клюмналите неугледни листа. Някои луковични предпочитат слънчеви и сухи места (лалета, хибридни зюмбюли, нарциси, алиуми), някои – по-сенчести (анемония/бяла съсънка, дивите зюмбюли), но всички обичат добър дренаж. От избора на правилното място зависи тяхното оцеляване.
– Засадете ги на подходяща дълбочина. Общото правило е 3 пъти диаметърът на луковицата. Ако са засадени на по-плитко, има риск от изсушаване.
– Оставете листата поне 6 седмици след като цветовете прецъфтят, за да подхранят луковицата за догодина.
– Ако са в саксия или има засушаване, поливайте редовно, дори и да са прецъфтели.
– Ако след 3-4 г. са се получили големи претъпкани туфи, извадете ги, след като прецъфтят и листата започнат да жълтеят. Нарцисите и лалетата трябва да се оставят на хладно тъмно място до ноември, когато отново бъдат засадени.
– Комбинирайте високо растящите луковични с незабравки или здравец, а по-ниско растящите с арабис или просто ги оставете сами в големи групи.
Източник: 24 часа
