Преди няколко години тежка болест ме повали на легло. С дни лежах плувнала в студена пот. Защо Бог ми изпрати тази сурова участ? Скоро щях да навърша 42 години, а зад гърба си имах два развода и син, който още се нуждаеше от грижите ми. И ето че сега нямах сили дори да си налея чаша вода. Господи, защо така ме наказа? Воплите ми бавно отекнаха в тишината. Малко по-късно лекарството ми подейства и неусетно съм заспала. Събудих се от гласа на любимия си син.
– Мамо, имаш гости.
– Кой е?
– Стефан…
Преди да успея да възразя, едрият силует на бившият ми съпруг застана на вратата. Двамата се разделихме преди пет години. Тогава бях красива жена, а днес съм развалина. Стефан беше последният човек, който бих искала да ме види в това жалко състояние. Изглеждах ужасно. Колкото и да се опитвах да си припомня защо се разведох с него, толкова повече не намирах добра причина. Скарахме се за някакви дреболии. Не положих усилия да го разбера и простя, затова загубих съпруга си.
– Дойдох да те видя веднага щом разбрах, че си много болна. Не се притеснявай, Ана, няма да те изоставя.
С последни сили се изправих и го помолих да си върви. Нека си намери млада и здрава жена, защо му е развалина като мен. Но Стефан твърдо отказа да мръдне и крачка от леглото ми. Дни наред остана до мен. Разказваше ми за болката си от раздялата ни. За мечтите му да се съберем отново. Говореше за любовта си и за това колко съм му липсвала. Повярвах му.
С негова помощ победих болестта, а месец по-късно се оженихме за втори път. На сватбата сияех от щастие. Близките ми казваха, че изглеждам с 15 години по-млада. Ето как, уважаеми читатели на моя любим вестник, истинската любов може да промени съдбата ви.
Източник: lichna-drama
