Знаете ли, че всеки човек има своя аура и че тя е оцветена в различен цвят в зависимост от характера и здравословното състояние на човека? Освен това, както състоянието на човек се променя непрекъснато, така се променя и неговата аура. Кой цвят за какъв характер говори и какви проблеми издава? Как можете да се научите сами да наблюдавате аурата си?
Отговорите на тези въпроси, както и още информация за аурата на всеки човек ще научите от този текст, откъс от „Тайните на отвъдното” от Богомил Герасимов.
„Цивилизацията е движение, а не състояние, пътуване, а не пристанище”
Арнолд Тойнби
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
Никого, дори децата не мога да изненадам с твърдението, че човешкото тяло е много сложен организъм, който се появява на бял свят като бебе, не говори, а реве, храни се, расте, прави бебета, остарява и умира. Досега всичко, което написах в тази книга, има пряко или косвено отношение към смъртта или оцеляването на душата. Много специалисти вече не окултно, а научно изследват явления, които в миналото се смятаха за измислици и бълнувания на болни мозъци. Написах мозъци и се сетих, че когато говорим за тялото, винаги трябва да тръгваме от мозъка.
В поезията и любовта всичко опир до сърцето, в спорта – до мускулите, но в живота нищо не става без мозъка. Дори останалите органи на тялото до един не могат да функционират без мозъка. Той е най-големият и сложен окултист – най-малко се знае за него и най-много тайни крие. Мога да го оприлича на шофьор, който държи кормилото на телесния автомобил, определя посоката, скоростта и следи дали на таблото ще светне червена лампичка – сигнал за проблем. Мозъкът пръв реагира при ненадейни ситуации. И пръв умира независимо от причината – болест, старост, произшествие или екзекуция. Няма такова нещо като моментална смърт.
Не аз съм установил, че човешкият мозък продължава да живее още от три до пет минути след като спре сърцето. Спомням си една доста зловеща история от времето на Френската революция. Прочетох я някъде, защото е известна и документирана, станала е пред очите на свидетели. Разиграла се е пред гилотината. Палачът вдига за косите отрязаната глава и изкрещява: „Това е главата на един предател!“ Тълпата, събрала се да наблюдава това забавно зрелище, вижда с ужас как устните на жертвата ясно оформят, но негласно промълвяват: „Това е лъжа!“
Клетките на мозъка умират най-бързо; след тях се нареждат останалите органи. Най-продължителен следсмъртен живот имат клетките на космите и ноктите. Това е добре известно.
Човешкото тяло е обвито от тънък слой пулсиращо магнитно поле. Наричат го етерично. То покрива всяка част от контурите на тялото с всичките му бръчки, цицини, бенки, косми и белези. И е с различна дебелина – от три милиметра до около петнайсет сантиметра. Когато човек е уморен, етеричната му обвивка силно изтънява. Добрата почивка я възстановява. Тънкото магнитно поле е показател и за наличието на здравословен проблем.
Според някои автори етеричното, или магнитното, поле при определениусловия може да се види и като сияние в розово и синьо. Понякога при влажно време нощем това синкаво сияние се забелязва и върху жици с високо напрежение. Или на тъмно в гробища над пресни гробове. Въздъхнах с облекчение, когато научих че синкавото пламъче, което е видял вуйчо ми в селското гробище, може да е било и излизане на етеричното тяло от умрелия човек. Значи това не означава задължително, че в гроба е бил погребан жив човек.
Прието е магнитното поле да се нарича етерно (ефирно) тяло. То покрива физическото тяло и на свой ред е покрито от аурата. По същество аурата и етерното тяло са близки поради общия им електромагнитен произход. Но аурата е с по-големи размери и не следва контурите на тялото. Тя прилича повече на пашкул. Астралният пашкул има формата на яйце с острата част към краката. Размерите му са значителни – над два метра височина и повече от метър в ширина. Тя се състои от радиацията на отделните телесни центрове, които са цветни, и на астралното тяло, тоест на душата. Мястото на аурата обаче е около тялото и не го напуска като душата по време на сън.
Най-общо за аурата може да се каже, че представлява нещо като цветна фотография на всичко, което засяга отделния човек: неговото здраве, болести, дали е жив, или наближава смъртта му, неговите наклонности, възможности и т.н. Но сравнението с фотографията не е много точно. Аурата непрекъснато се променя, тъй като човек се уморява, боледува, натоварва се, страда, радва се, а цветната фотография запечатва само един момент от състоянието й.
Самият факт, че аурата е цветна и многоцветна, че няма две аури с еднаква цветова характеристика, както няма и две еднакви човешки същества, е от съществено значение. Добре, че е невидима за нетренираните очи. Представете си конфузното състояние, в което щяхме да изпадаме при срещи с други хора, ако можехме да прочетем в аурата им от какво боледуват в момента и какви проблеми ги занимават.
Съществува ивица от разноцветна светлина, която се излъчва от телата на хора, животни и растения. По цветовете и спецификата на дадена аура може да се съди за физическото, емоционалното, мисловното и духовното състояние на нейния притежател. Един от методите за аурална диагностика характеризира най-общо какво означават различните цветове: златистото е одухотвореност; бледосиньото и пурпурното – лечителски способности; розовото – искрена обич и симпатия; червеното – страст или гняв; зеленото – интелект; кафеникавите и калните оттенъци – болест. Линеещата аура е признак за наближаваща смърт.
Не смятам, че тези лаконични характеристики представят точно и обективно цветовете на аурата. Ако червената аура ще се тълкува като „страст и гняв“, какво става, когато страстта се задоволи или гневът утихне? Несъмнено тези две състояния оказват влияние върху цвета на аурата, но не са определящи. Затова ще направя някои допълнения. Може да се окаже полезно да се знаят.
Две двойки испански автори: Салас и Кано и Плана и Поне дават характеристика на някои цветове, когато се използват цветни пирамиди в домашни условия. Ето и сравнение между примерите от по-горе и цитираните испански автори:
ЧЕРВЕНО: страст и гняв.
САЛАС и КАНО: (червените пирамиди) увеличават жизнеността; ускоряват зарастването на рани; спомагат за сваляне на температурата.
ПЛАНА и ПОНС: развиват интензивността на чувствата и страстите; дават устойчивост, здраве и жизненост, като подпомагат връзката между енергията и подсъзнанието.
Двата примера на испанските автори, които се отнасят за цветове на пирамиди, само косвено засягат значението на червения цвят на аурата. От примера на ауралната диагностика почти нищо не е ясно. Червеното има много нюанси и не е логично всички да повтарят едно и също: страст/гняв. Авторите, които познават добре писанията в страни от Изтока и окултната литература, имат и по-задълбочен поглед върху цветовете на аурата. Следователно заслужава си да знаем:
ЧЕРВЕНО: Напорист характер, упорито преследващ поставената цел. Яркочервеното с жълти краища (в аурата) означава раздаваща се личност, готова да помага на другите. Тъмно- или мътночервено показва лош, свадлив характер. На такъв човек не може да се гласува доверие. В различните отсенки на червеното в аурата може да се отличат черти на егоист, евентуален убиец, разклатени нерви.
Червената аура около вътрешни органи може да означава наличие или зараждащо се раково образувание. Истина е също така, че червеното се свързва с такива състояния, като страст и гняв. Възбуденият мъж или жена по-червенява, а не пребледнява като мъртвец. Разгневеният винаги почервенява и никога не посинява. Кално-кафяво-червената комбинация показва прекалена сексуалност. С две думи, червената аура може да означава много неща – от силна жизненост до тежки здравословни проблеми.
ОРАНЖЕВО: Всъщност е разновидност на червеното. В източните религии е предпочитан цвят. Преобладава мнението, че хората с оранжева аура са добронамерени, склонни към благотворителност. Трябва да се има предвид обаче – а това важи не само за оранжевото, – че в комбинации с други цветове се изменят и характеристиките на аурата. Например комбинацията на оранжево с кафяво говори за мързелива личност, със зелено – за склонност към разправии и безкрайни спорове.
ЖЪЛТО: Предполага одухотворена природа. Неслучайно боговете на слънцето, светците и други уважавани люде се изобразяват в златно или със златни ореоли. Спокойно може да се каже, че всички хора с много жълто в аурата са с високо нравствено и душевно здраве. В комбинации с други цветове: червено-жълтата аура говори за умствена и физическа нерешителност и за липса на твърди убеждения и постоянство; жълто-кафявата комбинация издава нечисти мисли и евентуално чернодробни проблеми. А някой да е чувал, че жълто-зеленият цвят (на лицето, не само на аурата) показва добро психическо или физическо здраве?
ЗЕЛЕНО: Много интересен цвят, защото най-често се свързва с лечителската професия: доктори, хирурзи. Когато е в комбинация с хубаво червено, винаги ще се открие в човека изключителен специалист като лекар, учител. Може би ненапразно белите престилки на хирурзите в болниците отстъпиха пред зелените.
СИНЬО: Смята се за показател на интелектуалност и на добро физическо здраве, ако е яркосиньо или в комбинация с добри други цветове. Бледосиньото издава нерешителност, докато тъмносиньото може да се интерпретира като високо чувство за мисия и дори фанатичност.
СИВО: Това не е цвят, който предизвиква възторг. Обикновено хората с много сиво в аурата се смятат за слабохарактерни и с лошо здраве. Когато радиацията на някой орган е преобладаващо сива, това е ясен сигнал за належаща медицинска помощ.
След смъртта етерното тяло може да се задържи по-дълго време около физическото тяло или по местата, които е обитавало приживе. Колко дълго – зависи от здравословното състояние на покойника. Аурата обаче изчезва скоро след смъртта. Бих я оприличил на дъгата – не могат да се опишат всичките й цветове и комбинации.
Все си мисля, че някой ден науката ще се залови с изучаване на явленията, които сега се отминават или презрително се отпращат към окултизма, тоест към недоказаните твърдения. Тогава може би по изследване на цветовете в аурата ще се поставят по-бързи и по-точни диагнози. Не изключвам и възможността с лекуването на заболял орган да се подобряват и да се изчистват цветовете в аурата. Или обратното: като художник с палитра в ръка, който доработва картината си, така и докторът да бъде в състояние да „доработва“ аурата и да лекува болестта в органите.
Тук не без изненада си спомних думите на болния грък, отишъл да търси здраве от центъра на Имхотеп в Асклепион. Какво прави гигантът в светещи дрехи и с книга в лявата ръка? Той влиза при болния, поглежда го два-три пъти от глава до пети и после си отива. За мен няма никакво съмнение, че това „светещо същество“ е инспектирало аурата на болния човек, разчело е изменената комбинация от цветове, излъчвани от различните органи, и мигновено е поставило диагнозата на заболяването. От крайния резултат – излекуването на болния грък – следва и логичното заключение: светещото същество е знаело и как да нормализира цветовете на аурата.
МОЖЕМ ЛИ ДА СЕ НАУЧИМ ДА ВИЖДАМЕ АУРАТА?
Много автори отговарят положително на този въпрос. Но при едно важно условие – с търпение и постоянство. Никой не се е родил с умение да свири на инструмент или да кара автомобил. Разбира се, най-добре е да се наблюдава аурата на голо тяло. Тогава цветовете са истински, в тях няма нюанси от други тела, дрехи и предмети. Но на първо време, докато се овладее техниката, най-важното е да се сложи началото, да започне виждането на аура.
Изберете едно помещение в дома си, по възможност без директно осветление – дрешник, баня или перално. Запалете свещ и я поставете така, че почти да не се вижда. Застанете без дрехи пред голямо огледало. Желателно е зад гърба да има някакво тъмно одеяло или завеса. Отпуснете се, дишайте дълбоко и равномерно. Опитайте се да видите тялото си в огледалото. Първите опити може да се окажат неуспешни, но при третия или четвъртия път вероятно ще забележите синкавото сияние над главата на етерното тяло, а после – и аурата
Автори с опит в наблюдаването на аура предупреждават, че ако не сте достатъчно отпуснати, ако изпитвате някакво напрежение или нетърпение, вместо аурата ще почувствате особен сърбеж по дланите, стъпалата или други части на тялото. Ако преодолеете това препятствие, което все пак е показател, че сте на прав път, много вероятно е да видите етерното тяло и аурата.
Обстановката прилича на психомантеума, за който вече стана дума. Но с две много съществени разлики – при психомантеума сядате облечени на кресло и се взирате в огледалото, за да видите духа на близък човек; в този случай сте на крака, без дрехи и наблюдавате собственото си тяло. И не за да му се любувате – на тъмно това не може да стане. Вашата цел е да видите вашата собствена аура, да разпознаете основните й цветове. От своя страна бих искал да предпазя от прибързани заключения читателя, решил се на такъв експеримент.
Вие невинаги сте в състояние точно да определите какъв червен или син цвят има вашата аура, дали имате основание в някаква комбинация да видите заболяване, провал или предсказание. Сократ е смятал, че му било писано да стане добър убиец, но амбициите му били други. С много усилия той успял да измени заложеното в него по рождение и да се превърне в един от най-светлите умове на всички времена. По същия начин всеки от нас може да изчисти аурата си и да се промени към по-добро или да се излекува от всякаква болест.
Източник: 24 часа
